Александър Павлович Лопухин (1852-1904) е преводач, библеист и тълкувател на Свещ. Писание. Неговите съвременници казват, че той е „успял да напише толкова много през живота си, колкото друг не може да прочете“. Неговият най-значим труд е "Библията с тълкувания" (Толковая Библия), от която той успява да завърши само Петокнижието. Умира на 51 г., а неговият труд е довършен по записките му от неговите колеги в Санкт-Петербургската духовна академия.

Аврелий Августин е епископ на Ипон в Нумидия, в Сев. Африка. Оказал силно влияние върху развитието на средновековния светоглед в западното християнство. Сред най-известните му съчинения са "За Божия град", "Християнската наука" и "Изповеди". Обръща се към православното християнство под влиянието на св. Амвросий Медиолански в Рим и е кръстен от него. Като епископ свиква много събори срещу донатизма.

Епископ на Медиолан. Един от четиримата велики латински учители на Църквата, обърнал към християнството блаж. Августин. Раздава цялото си огромно богатство и до края на живота спазвал обета за нестяжателство. Неговият авторитет бил толкова голям, че повлиял на политиката на византийския имп. Теодосий Велики. Остава в църковната история като един от малцината йерарси, осмелили се да откажат причастие на император - заради жестоката разправа с въстаналите жители на Солун, той налага епитимия на имп. Теодосий. Най-известните му трудове са "За тайнствата", "За правосланвата вяра", "Шестоднев" и др. Паметта му се чества на 7 декември.

Християнски писател и философ, автор на тълкувания на Евангелията от Матей и Йоан. Съставя т.нар. "Хармоноия на Евангелията" или "Диатесарон", в които разделя евангелията на части, известни под името "амониеви глави". Това съчинение не е запазено. Откъси от него са достигнали до нас чрез Евсевий Кесарийски под названието "Съгласие на Мойсей и Иисус".

Епископ на Иконио, съвременник и приятел на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. Един от великите кападокийци. Известен е с апологията си на божествената природа на Светия Дух срещу еретическото учение на Македоний. Паметта му се чества на 23 ноември.

Антиохийски патриарх по времето, когато във Византия се разпространява монофизитството. Влиза в конфликт с императорите Юстиниян I и Юстин II, които покровителствали тази ерес. Свален е от катедрата и изпратен на заточение в Йерусалим. По ходатайството на Римския папа Григорий е върнат на престола. В изгнание пише догматични съчинения за двете природи на Иисус Христос, както и съчинението "За ползата от четенето на Свещ. Писание". Паметта му се чества на 20 април.

Наричан е също Аполинарий Млади. Епископ на Лаодикия в Сирия. Представител на Александрийската богословска школа и ученик на св. Атанасий Велики. Ярък антиарианин и привърженик на учението на Никейския събор за двете природи в Христос, но в същото време формулира учение за съчетаването на двете природи - божествена и човешка в Христос, което не съответства на църковното. Това негово учение е осъдено като еретично на Втория вселенски събор (381).

Бил е много популярен тълкувател на IV век. Използвал еврейския оригинал, превода на Седемдесетте и др. Йероним е бил негов слушател по време на лекциите му и ни информира, че тълкуванията му се отличавали със своята лаконичност. Трудовете му са достигнали до нас чрез косвени свидетелства и цитати на откъси. Не тълкувал Писанието алегорично, нито историко-филологически. Стремял се е към нравственото значение и често използвал типологията. Запазени са тълкувателни бележки върху Песен на песните, Притчи, Йов, Йеремия, Йезекиил и Даниил. От Новия Завет, според Йероним, е имал коментари върху Матей, Първо послание до коринтяни, Послание до галатяни, Послание до ефесяни, както и откъслечни бележки върху Йоан, Лука.

Един от най-известните литургично-канонически паметници на ранното християнство, с голям авторитет на изток, приписван на св. Климент Римски, от чието име се води разказът. Предполага се, че от постановленията са извлечени "Правилата на св. апостоли".

Епископ на Александрия, известен като един от най-енергичните противници на арианството. В средата на 4 век остава единственият православен епископ в източната Римска империя, заради което получава прозвището "Athanasius contra mundum" - "Атанасий срещу целия свят". Многократно свалян от епископската катедра - той е епископ 46 години, от които 17 е в заточение. Чрез своето съчинение "Животът на св. Антоний" допринася за разпространението на монашеството в цялата империя. В неговото 39-то писмо се съдържа канонът на книгите на Новия Завет, в който изброява 27 книги. Пише много тълкувания на Свещ. Писание, повечето от които са загубени или достигат до нас откъслечно. Запазено е тълкуванието му на Псалтира.

Раннохристиянски апологет, роден в Атина. Преподава философията на Платон в Александрия. Започнал да изучава Свещ. Писание, за да обори християните, но сам става християнин и защитник на новата вяра. Запазена е негова апология на християните Legatio pro Christianis и трактатът За възкресението на мъртвите. В тях той се позовава на текстовете на Новия Завет. Паметта му се чества на 24 юли.

Английски бенедиктински монах, автор на "Църковна история на Англия". В библиотеката си имал над 500 книги. Той сам разказва, че от приемането на свещен сан до 59-годишна възраст всеки ден е пишел кратки бележки към Свещ. Писание, така че те да бъдат "разбираеми за неподготвения народ на англите". Тълкуванията му имат пастирски характер, той нарича Писанието "хляб на живота". Следвайки Йоан Касиян, той различава четири нива на четене на текста: буквален, нравствен, алегоричен и аналогичен. Канонизиран е от Западната църква и от митр. Антоний Блум за местно почитание в Сурожска епархия на РПЦ. Паметта му се чества на 27 май.

Епископ на Кесария Кападокийска, един от тримата веики кападокийци заедно със св. Григорий Нисийски и св. Григорий Богослов. Съставя Василиевата св. литургия, многобройни проповеди и писма. Неговият модел на киновийно монашество със сравнително малък брой монаси се налага във Византийската империя. Пише три книги срещу арианите и утвърждава православното учение за Троицата като "три ипостаси в една същност". Паметта му се чества на 1 януари и на 30 януари в деня на Тримата светители. От екзегетическите съчинения са запазени беседи за псалмите, за Шестоднева, тълкувание на пророк Исайя. Тълкувания на различни изречения от Новия Завет се съдържат и в неговите пространни и кратки монашески правила.

Монах в Леринския манастир в Галия. Най-известното му съчинение е Паметна книга, в което формулира критерий за истинността на едно учение в Църквата: „Да се придържаме към това, което навсякъде, винаги и от всички е било вярвано.“ Отстоява учението за синергията между Божията благодат и човека в делото на спасението. Паметта му се чества на 24 май.

Патриарх на Константинопол в периода 458 - 471 г. Полага големи усилия за връщането на много еретици-монофизити в Църквата. Води борба със "заплащането за хиротония" (симония) в Църквата, заради което свиква събор през 458 г. Много от съборните определения по тази тема са възприети от Четвъртия вселенски събор в Халкидон. Автор на множество тълкувания на Свещ. Писание, от които са запазени само откъси. Паметта му се чества на 17 ноември.

Герман I e Константинополски патриарх от 715 до 730 г. Сред основните му цели е било сближаването и обединението с Арменската църква, която заради тези негови усилия го почита за светец заедно с Православната църква. По негово време започва иконоборческият разкол. В знак на протест срещу иконоборческата политика на император Лъв III сваля патриаршеския си омофор и го поставя върху св. Престол.  Автор е на много църковни песнопения, между които и Акатистът на св. Богородица. Сред неговите съчинения е "Обяснение на трудните места в Свещ. Писание". Паметта му се почита на 12 май.

Епископ на Назианс в Кападокия и по-късно архиепископ на Константинопол. Един от великите кападокийци, допринесли за формулирането на православния догмат за Троицата, заради което е наричан "троичният богослов". Считан за най-талантливия ритор сред отците на Църквата. Близък приятел на св. Василий Велики. Председателства Втория вселенски събор и неуспявайки да обедини епископите, подава оставката си с думите: "Оставете ме да бъда като пророк Йоан. Бях отговорен за бурята, но ще се жертвам, за да спася кораба. Не исках тази катедра и с радост ще я оставя". Запазен е сборник с 45 негови беседи, който оказват голямо влияние в тълкуването на Свещ. Писание. В края на живота си пише много стихотворения на богословски и др. теми. Паметта му се чества на 25 януари и на 30 януари (св. Трисветители).

Римски папа от 590 до смъртта си през 604 г. Известен като "Двоеслов" заради съчинението си "Диалози". Преди да оглави Римската катедра живее като монах в семейното имение, което превръща в манастир "Св. Андрей". Защитава първенството на Римския епископ. Запазени са няколко десетки негови проповеди, тълкуванието върху книга Йов, известно като Magna Moralia, както и "Диалози", посветен на преп. Бенедикт Нурсийски. Паметта му се чества на 12 март.

Първи епископ на Неокесария, наричан също Чудотворец. Ученик на Ориген в школата му в Кесария Палестинска, който го убеждава да посвети даруванията си в науката на християнското благовестие. След хиротонията му се явява св. Йоан Богослов, който му открива тайните на вярата. В началото на служението му в града имало 17 християни, а в края на живота му - не повече от 17 езичници. Учредява нови богослужебни празници за мъчениците по негово време. До нас са достигнали малко негови съчинения, сред които "Изложение на вярата", "Благодарествена реч към Ориген", "Каноническо послание" и др. Почита се на 17 ноември.

Богослов и философ, епископ на Ниса, дн. Турция. По-млад брат на св. Василий Велики и приятел на св. Григорий Богослов. Има значителен принос за формулирането на учението за Св. Троица за Никейския символ на вярата. Сред тълкуванията му на Свещ. Писание са "Тълкувание на Песен на песните", "Беседи за Господнята молитва", "Беседи за блаженствата", "Защитно слово за Шестоднева" и др. Паметта му се чества на 10 януари.

Архиепископ на Солун, един от най-прочутите богослови на Православната църква. Отгледан и възпитан от самия император Андроник II. Обучаван от най-добрите учители в столицата. Първата си лекция за Аристотел изнася пред императора и други знатни личности едва на 17 години. На 20 години става монах на Света Гора, която напуска заради турските набези. Основава манастир близо до Верия, където се отдава на т.нар. "умно-сърдечна молитва". За кратко е игумен на манастира "Есфигмен". Впоследствие избран за епископ на Солун. Прекарва две години в турски плен, откъдето пише "Писмо до Солунската църква". Неговата полемика с монаха Варлаам остава в историята като "Паламитски спорове". В нея той защитава църковния опит на несътворената (таворска) светлина, в която Бог става познаваем за човека. Догматичните основания за този аскетичен опит стават известни като "исихазъм". Автор на прочутите "Триади", "150 богословски, нравствени и практически глави", тълкувание на Десетте Божи заповеди и др.

Представител на Александрийската катехизаторска школа. Ослепял на 5-годишна възраст, но се научил да чете и пише. Св. Атанасий Александрийски го назначава за ръководител на школата, която Дидим ръководи близо половин век. Защитник на учението на Ориген за апокатастасиса, когато наричал "най-големия учител на Църквата след апостолите", и ревностен опонент на възгледите на Арий и Македоний. Като горещ привърженик на никейското богословие за Троицата, той се ползвал с голям авторитет в Църквата до края на живота си. През 553 г. е осъден от Петия Вселенски събор като оригенист. Неговите коментари на книгите Битие, Еклесиаст, Псалтир и Йов са достигнали до нас откъслечно. Автор на "Три книги за Светата Троица", "Против манихеите" и "Трактат за Светия Дух".

Св. Дионисий, архиепископ на Александрия, е наричан също Дионисий Велики. Обръща се към християнството под влияние на Ориген и става негов ученик. Ръководи александрийската школа, а впоследствие е хиротонисан за епископ на Александрия. Автор е на първата Пасхалия и един от първите, които тълкуват книгата Откровение на Йоан Богослов. Полемизира с монархианите Запазени са много негови писма, послание срещу Павел Самосатски, фрагменти от коментари върху кн. Еклесиаст. Умира мъченически при имп. Валериан. Православната църква чества паметта му на 3 октомври.

Авва Евагрий Понтийски е раннохристиянски аскет, богослов и философ. Архидякон на св. Григорий Богослов в Константинопол, негов помощник и ученик. Напуска столицата и става отшелник в Египет. Там негов духовен наставник е св. Макарий Египетски. Учението му за осемте помисъла ляга в основата на учението за седемте смъртни гряха. Включен е в съчинението "Лавсаик" за живота на египетските монаси. Запазени са негови коментари върху псалмите, притчите, Еклесиаст, книга Йов и молитвата Отче наш. Заради учението му за безстрастието, предсъществуването на душите и апокатастасиса е обвинен в оригенизъм и осъден на Петия Вселенски събор. Почитан за светец от Арменската църква.

Епископ на Кесария и историк, наричан "баща на църковната история". Ученик в библейската школа на св. Памфил в Кесария. През 313 г. става епископ на Кесария. Дава убежище на прогонени от Александрия Арий. На Първия вселенски събор предлага текст на Символа на вярата, който не е приет. Подписва Никейския символ на вярата. Биограф на Константин Велики. Най-важното му съчинение е "Църковна история", в която са запазени откъси от много недостигнали до нас съчинения на ранните християнски автори. Написва и "История на палестинските мъченици".

Византийски богослов и екзегет, автор на съчинения срещу ересите и тълкувания на Свещеното Писание. Най-известното му съчинение е "Паноплия догматика" или "Догматическо всеоръжие", което написва по заповед на Алексий I Комнин. Пише тълкувания върху Псалтира, четирите Евангелия и Посланията на ап. Павел.

Епископ на кипърския град Саламин. Получава образование в Александрия, владеел пет езика -  еврейски (роден), гръцки, латински, сирийски и коптски. В продължение на 30 години е игумен на основания от него манастир до Елевтеруполи в Палестина, където придобива славата на светец. През 367 г. е избран за епископ на Саламин, като успява да отдели епископиите в Кипър от Антохийската църква. Оставя множество догматични, полемични и тълкувателни съчинения, между които и "За 22 пророци на Стария Завет и трите Нови Завета и за 12-те апостоли и 70 Христови ученици". Паметта му се чества на 12 май.

Сирийски дякон, химнописец и богослов. Пише множество тълкувания на библейските текстове. Създава химни с догматично съдържание, в които обяснява по достъпен начин разликите между православното богословие и ересите на неговото време - арианство, манихейство и др. Неговите химни са преведени на гръцки език още докато е жив и се четяли в църквите след Свещ. Писание. Сред ранните библейски екзегети той заема едно от водещите места. Тълкуванията му са ценни, защото знаел иврит, познавал етнографията и географията на Палестина. Завършва живота си в Едеса в Месопотамия, където умира заразен от чума, грижейки се за болните в града. Чества се на 28 януари.

Епископ на Антиохия. Представител на т.нар. апостолски мъже и ученик на ап. Йоан Богослов. По негово време в Антиохийската църква за първи път е използвано името християни за последователите на Христос (Деян. 11:26). Първи въвежда в църквата антифонното пеене. Според по-късно предание той е детето, прегърнато от Христос (Мат. 18:1-5), с което се обяснява прозвището Богоносец. Автор е на седем послания. Загива мъченически, разкъсан от лъвове в Рим.

Епископ в родния си град Пиктавия в Галия (дн. Поатие, Франция). Богослов и химнограф. Води борба срещу арианството, отказва да осъди на поместен проариански събор св. Атанасий Велики. Бори се с цезаропапизма и намесата на императора в църковния живот. Изпратен от императора на заточение в Мала Азия за четири години, където задълбочава познанията си по гръцки език и пише основното си съчинение "За Троицата". Превежда източната химнография на латински език и е считан за първия латински химнограф. Почитан е като светец от всички християнски църкви. Паметта му се чества на 13 януари.

Св. Иполит Римски е един от най-известните раннохристиянски богослови и тълкуватели на Свещ. Писание. Ученик на св. Ириней Лионски. Славата му в империята била толкова голяма, че в Рим дошъл да го слуша дори Ориген. Известен е като първият систематичен тълкувател на старозаветните пророчества за Иисус Христос, като използва типологичен, алегоричен и историко-филологически метод. От неговите тълкувания са запазени изцяло или частично коментари на старозаветни книги - "За Даниил", "За Песен на песните", "За благословиите на Яков", "За благословията на Мойсей", "За Давид и Голиат", "За Исайя", "За псалмите" и др. От новозаветните книги: "За Матей", "За Йоан", "За Откровението", като последните две съчинения имат и антиеретичен полемичен характер.

Паметта му се чества на 30 януари.

Епископ на Лион в южна Галия. Роден в Смирна, Мала Азия, където е ученик на св. Поликарп. Живее в Рим, където учи в школата на св. Юстин Философ. Заминава като мисионер в южна Галия, където ок. 177 г. е хиротонисан за епископ. Води полемика с гностицизма, като неговите трудове са най-големият източник за това учение. Те съдържат и откъси от произведения на ранни църковни отци, които не са достигнали до нас. Подчертава единството на Стария и Новия Завет и прокарва паралел между Адам и Христос, по примера на ап. Павел. Учи за важността на библейския канон, като автентично записано апостолско предание, за разлика от апокрифите на гностиците. Прави христологични тълкувания на Стария Завет.

Исаак Сириец, известен също като авва Исаак, Исаак Ниневийски, е бил епископ на Ниневия, чиято църква по онова време е несторианска. Пет месеца след хиротонията си се оттегля в манастир, където остава до края на живота си. Възможно е оттеглянето му да се дължи на разногласия на догматична основа, но за живота му е известно малко. В манастира пише своите прочути аскетични слова, които повлияват много християнски автори от 10 до 20 век. Откъси от тях са включени в "Добротолюбието" и други аскетични сборници. До нас са достигнали негови съчинения на арабски и на гръцки език. На славянски език са преведени от преп. Паисий Величковски.

Софроний Евсевий Йероним е църковен писател, аскет и създател на каноническия латински текст на Библията. Като млад пътува много на Изток, живее като аскет в Халкидската пустиня, където изучава еврейски. В Антиохия приема свещенически сан. Живее в Константинопол, където св. Григорий Назиански е негов ръководител в изучаването на Свещ. Писание. Отива в Рим, където става помощник на Римския папа. Крайният му аскетизъм и уважение към Ориген пораждат брожение срещу него и той  заминава за Витлеем. Там основава манастири и в продължение на дълги години превежда на латински език Стария и Новия Завет. Неговият превод е наречен Вулгата или "Общоприета Библия". Пише също "За знаменитите мъже", посветен на отците на църквата и църковни писатели през първите четири века.

Арабски християнски богослов и химнограф. Роден е в Дамаск, в християнско семейство. Един от най-известните защитници на иконопочитанието. Подложен на гонение от страна на иконоборческия имп. Лъв III и халиф Уалид, той напуска Дамаск и се оттегля в манастира "Св. Сава" край Йерусалим, където става свещеник. Заради богатото си музикално дело е наречен "майстор на музиката". Най-известното му съчинение е "Точно изложение на православната вяра", "Четири беседи за Богородица", "Диалектика". Съставя тълкувания на Посланията на ап. Павел, които се ползват от блаж. Теофилакт Български. Паметта му се чества на 4 декември.

Епископ на Антиохия, а впоследствие архиепископ на Константинопол. Един от тримата вселенски учители и отци заедно със св. Василий Велики и Григорий Богослов. Оставя огромно писмено наследство, публикувано в 18 тома на PG на Migne. Авторитетът му бил толкова голям, че мнозина подписвали съчиненията си с неговото име. Най-известният древен тълкувател на Свещ. Писание. Проповедите му също представляват тълкувание на Библията. Съставител на Божествената литургия, която остава в историята с неговото име. Завършва живота си в заточение.  Паметта му се чества няколко пъти в годината.

Йоан Касиан е роден в Малка Скития, днешна Добруджа. Един от основателите на монашеството в Галия. Приема монашество във Витлеемския манастир. Обикаля десет години египетските манастири, където изучава правилата на монашеството. Ръкоположен за дякон от св. Йоан Златоуст в Константинопол. Заселва се в Марсел, Галия, където приема свещенство и основава два манастира - мъжки и женски по египетски образец. Написва съчиненията "За правилата в киновийните манастири" и "Събеседвания" с египетските старци и др. Негови мисли са включени в "Добротолюбието". Паметта му се чества на 28 (или 29) февруари.

Игумен на Синайския манастир, заради което е известен и като Йоан Синаит.  Живее отшелнически в планината Синай 40 години, като на 75-годишна възраст е избран за игумен на манастира. Наименованието Лествичник получава заради най-известното си произведение "Лествица" - едно от най-известните съчинения на църковната литература, създавано изобщо, оказало голямо влияние върху православното монашество и аскеза. Състои се от 30 глави, посветени на човешките страсти и добродетели, в които има много позовавания на новозаветните текстове и псалмите. Паметта му се чества на 30 март.

Св. Калист Ангеликуд е известен също като Калист Мелнишки. Роден е в Мелник и се счита за основател на Роженския манастир. Исихаст и автор на множество аскетични и богословски съчинения. Полемизира с Тома Аквински. Неговите "115 глави" са включени в "Добротолюбието". Други съчинения са "Исихастко утешение" и "Послание до ученика Макарий". Паметта му се чества на 20 юни.

Епископ на Картаген в Сев. Африка, в период на ожесточени антихристиянски гонения при императорите Деций и Валериан. Запазени са много негови произведения на латински език. Развива идеята за единството на Църквата чрез Евхаристията, както и за единството и общението на епископите. Преди обръщането си към християнството, се занимавал с магия. Кръщава се в Антиохия на Велика събота 246 г. След отказ да се откаже от вярата си в Христос, е обезглавен. Запазени са много негови проповеди, писма, антиеретически съчинения. Паметта му се чества на 2 октомври.

Архиепископ на Александрия, тълкувател на Свещ. Писание и защитник на православното учение срещу несторианството. Главно действащо лице в христологичните спорове през IV и V век, активен участник в Третия Вселенски събор в Ефес през 431 г. Получил в древност титула "стълп на вярата" и "печат на всички отци". Създава тълкувание на Петокнижието и на др. старзаветни книги. Частично е запазено тълкуванието му върху Евангелието от Матей, както и Беседи върху Евангелието от Лука. Тълкуванието му на евангелието от Йоан в 12 кн. има догматико-полемичен характер. Паметта му се чества на 18 януари и на 9 юни.

Епископ на Йерусалим, аскет и проповедник, който искал да издигне значението на Йерусалим като център на цялата християнска църква. Влиза в конфликт с Кесарийския епископ Акакий - арианин, на когото е била подчинена Йерусалимската катедра. Написва "Огласителни слова" с обяснение на Символа на вярата и "Тайноводствени слова" с обяснение на тайнствата на Църквата. Автор е на екзегетически съчинения, между които "Беседа за разслабения при купела" и "Беседа за превръщането на водата във вино от Господа". Паметта му се чества на 18 март.

Апологет, проповедник и философ, ръководител на Александрийската богословска школа преди Ориген. Обръща се към християнството като млад, обикаля Гърция, Мала Азия, Палестина и Египет, за да се запознае с различните християнски традиции. В Александрия е ръкоположен за свещеник. Там пише своите апологетични съчинения, между които и прочутите "Стромати". По-късно патр. Фотий Велики описва негови идеи с гностически произход, които Църквата не приема - за вечността на материята и мислите, двойствено отношение към докетизма, вярата в реинкарнацията на душите и др. Не е канонизиран от Църквата за светец, но в "Охридския пролог" на св. Николай Сръбски нееднакратно е споменат като такъв. Почитан като светец в Коптската църква, според чието предание е превел Свещ. Писание на коптски език.

Египетски отшелник и автор на духовни беседи. Ученик на св. Антоний Велики, след което заживява в египетската пустиня Скетис. По-късно основава свой манастир в Нитрийската пустиня, който остава в историята като манастира на Макарий Велики. Изпращан на заточение от арианите, той завършва живота си в своя манастир. Богословското му наследство включва 50 беседи, седем наставления и две послания, включени в 34 том на PG. Паметта му се чества на 19 януари.

Един от най-значимите византийски богослови и философи. Защитник на учението за двете природни воли в Христос. Първоначално заема високи постове в столицата, но после става монах. Живее в манастир десет години, без да приема свещенически сан. Заради нападенията на персите напуска обителта си и обикаля цялата империя - Крит, Кипър, Александрия и Картаген, за да стигне до Рим. Един от водачите на борбата срещу ереста на монотелитството. Критикува политиката на императора да обедини разделената на православни и монофизити империя чрез промяна в христологията на Църквата. Убеден противник на цезаропапизма. Арестуван и съден от светски и църковни съдилища като "враг и държавен престъпник, смутител на църковния и държавен мир". Заточван на различни места в Тракия, накрая умира в заточение в дн. Грузия. Паметта му се чества на 21 януари и на 13 август.

Първи епископ на Юлия Августа Тауринорум (Торино, Италия) в тежкия период на варварските нашествия. Ученик на св. Амвросий Медиолански. Изключителен познавач на Свещ. Писание, той става популярен, след като заема епископската катедра. Води борба със симонията в църквата (купуване на хиротонията) и с езичеството. Автор на много трудове - проповеди и катехизаторски слова. Паметта му се чества на 25 юни.

Епископ в областта Ликия, вероятно в Олимп. Първият, който критикува различни възгледи на Ориген и най-вече учението му, че тялото на човека при възкресението не е същото, което е има приживе, както и идеята му за вечността на света. Освен на богословски съчинения, е автор и на тълкувания на Свещ. Писание, което тълкува алегорично. Повечето от тях са загубени. Свещеномъченик. Паметта му се чества на 20 юни.

Opus Imperfectum in Matthaeum е раннохристиянски коментар на Евангелието от Матей, написан през V век. Името му произлиза от факта, че текстът е непълен, като липсват редица пасажи от Матей.  Той е достигнал до нас в много преписи, тъй като във византийския период е бил приписван на св. Йоан Златоуст. Авторът на тълкуванието е неизвестен.

Епископ на Ремесиана (Бела Паланка), подчинен на митрополита на Сердика. Покръстител на бесите, предполага се, че е преводач на т.нар. Библия Бесика - превод на Свещ. Писание на тракийски език. Автор е на много трудове, които са достигнали до нас откъслечно. Сред тях са "Наставление за подготвените", "За бденията на Божиите слуги", "За добродетелта на псалмопението", "За различните наименования". Паметта му се чества на 22 юни.

Византийски богослов и исихаст, литургист. Получава образованието си в Константинопол, Активно участва в политическия и религиозен живот на епохата. Приятел и сътрудник на император Йоан Кантакузин. Придружава Григорий Палама за въдворяването му в Солун, но епископът не е приет от зилотите там. Двамата заминават за Света Гора, където живеят една година. Един от малкото миряни-богослови, канонизирани от Църквата, представител на "лаическия исихазъм". Най-значимото му съчинение е "Седем слова за живота в Христос", също и "Обяснение на Божествената литургия", Богородични слова и др. Паметта му се чества на 20 юни.

Дякон, писател и екзегет на Свещ. Писание от Александрия. Голяма част от запазените съчинения са посветени на тълкуванието на Стария Завет. Най-известното му произведение е "Буквално тълкуване на Еклесиаст", запазен в множество ръкописи, а също и на"Коментари на книгата Плач Йеремиев", "Коментари на книга на Варух",  "Коментари на книга Йов", достигнали до нас във фрагменти, и други.

Ориген е един от най-влиятелните в своето време раннохристиянски екзегети. Ръководил катехизаторската школа в Александрия. Пръв използва термина Богочовек.  Посвещавал по-голямата част от нощта на изучаване на Библията, пише тълкувания на Йоан, а после на Битие, Псалмите и др., като тълкува стих по стих. Поради голямата му ерудиция и аскетизъм, придобил много ученици. Сред неговите учения, които Църквата не приема, са за "апокатастасиса", предсъществуването на душите, за вечността на материята и др. Арестуван е при гоненията на имп. Деций и измъчван, като скоро след това умира. След смъртта му се оформят течения на негови последователи и противници, които водят до т.нар. "оригенистки спорове", продължили с голяма интензивност до VI век. Осъден е след смъртта си на Петия вселенски събор.

Епископ на Равена и учител на Църквата. Един от най-прочутите проповедници на своето време. Проповедите му били кратки, но много вдъхновени, тъй като той се страхувал да не уморява своите слушатели. Словата му съдържат кратки тълкувания на библейските текстове. Получава прозвището "Златослов", по подобие на това на св. Йоан Златоуст.

Един от най-големите химнографи на гръцки език. Живее и твори през VI век, наричан "златния век" на византийската химнография. Роден е вероятно в еврейско семейство в Сирия, кръстен е като дете. Ръкоположен е за дякон в Бейрут. Преселва се в Константинопол, където помагал в "Св. София", живеейки до края на живота си в манастира на св. Богородица  "εις τα Κύρου", където бил погребан до гроба на ап. Ананий. Според житието му, получава хубавия си глас в резултат на чудо, след като бил подиграван от свои събратя-клирици. Автор е на прочутия кондак на Рождество Христово. Приписват му се повече от хиляда църковни песнопения.

Аскет, мистик и богослов, един от тримата светци на Православната църква, които получават прозището "Богослов" (заедно с апостол Йоан и св. Григорий Назиански), заради това, че богословието му е плод на мистично боговидение. Игумен на манастира "Св. Мама" в Константинопол. Неговото учение за непосредствения опит на Божията благодат като божествена светлина среща съпротива сред църковните власти в столицата и той е заточен. Въвежда строга монашеска дисциплина, като се опълчва срещу установената практика монасите да са служители на императора и да живеят в охолство. На полемиката му с утвърдените богословски мнения и практики в Църквата са посветени неговите Богословски и нравствени трактати. В заточение пише своите прочути "Химни на божествената любов". Паметта му се чества на 12 март.

Византийски богослов и привърженик на исихазма. Избран за архиепископ на Солун през 1417 г., в трудно за града време. Умира една година преди градът да падне под турска власт. Почитан като светец още приживе заради своето милосърдие и грижа за бедните. До нас са достигнали негови подробни тълкувания на богослужебните последования, в което той следва Дионисий Ареопагит.

Йерусалимски патриарх. Като монах обикаля с Йоан Мосх палестинските, сирийските и египетски манастири. Живеят дълго в Александрия при патр. Йоан Милостиви. Противопоставя се активно на монотелитското движение в Египет. Избран е на Йерусалимската катедра през 634 г., като малко след това Йерусалим пада под арабска власт. За догматичните въпроси говори в пастирски дух. Особено важно в това отношение е словото му за Благовещение. Приносът му в християнската писменост е като агиограф и песнописец. Автор е на прочутото "Житие на Мария Египетска". Паметта му се отбелязва на 11 март.

Ранновизантийски църковен деятел и писател, родом от Антиохия, мопсуетски епископ. Обърнат към християнството от своя приятел св. Йоан Златоуст. Приемат двамата монашество. Един от най-влиятелните богослови на Изток във времето след Ориген. Заради христологичните му възгледи за "двамата сина" е осъден повече от век след смъртта си на Петия Вселенски събор. В тълкуванията си на Библията следва метода на своя учител Диодор от Тарс, т.е. историко-граматическия метод - с изясняване на етимологиоята на думите, идиомите и др. Учи, че Старият Завет е сянка на истината и се съдържа в Новия.

Игумен на манастира "Студион" в Константинопол. Един от най-известните защитници на иконопочитанието. Четири пъти е заточван извън столицата, заради несъгласие с решения на императорите. Ръководеният от него манастир се превръща във важен книжовен център, а неговият устав се разпространява и в другите манастири.  Химнограф и автор на много съчинения с аскетично, догматично и нравствено съдържание. Автор е на една част от Триода. Паметта му се чества на 11 ноември.

Апологет на християнството, шести епископ на Антиохия. Води борба с гностицизма и учението на Маркион. Евреин по произход, принадлежащ към садукеите, той се обръща към християнството. Първият, който употребява термина Троица (Τριάς) за Бога, както и първият, който пише за боговдъхновеността на Новия Завет. От съчиненията му до нас е достигнало само "Послание до Автолик", което полемизира с езичеството. Пише Тълкувание на Евангелието и Притчи Соломонови, от които е запазено само тълкувание на притчата за неверния управител в Евангелието от Лука. Според блаж. Йероним е съставил и симфония на евангелските текстове, която е загубена. Паметта му се чества на 13 октомври.

Охридски архиепископ след падането на България под византийска власт. Оставя задълбочени тълкувания на Евангелията и други новозаветни книги без Апокалипсиса, както и на няколко старозаветни книги. Те се използват много както на Изток, така и в западните църкви, където са преведени на латински език.  Еразъм Ротердамски го нарича "съкратител на Йоан Златоуст". Създава житие и служба на св. Климент Охридски и мн. др.

Раннохристиянски апологет. Автор на 40 трактата, от които до нас са достигнали 31. Положил началото на латинската патристика и църковния латински език. Израснал в римски Картаген, в семейство на римски центурион. На ок. 35 години се обръща към християнската вяра внезапно и радикално променя живота си. Негови са думите "Християните се създават, а не се раждат". Отказвал да спори с еретици на базата на Писанието, защото според него "Писанието принадлежи само на църквата". Тълкува Писанието буквалистично, поради което възприема идеята за хилиазма. Остро полемизира с гностицизма и монархианството. Разочарован от нравствения упадък сред християните и отношението към отпадналите от вярата, той приема идеите на монтанизма.

Патриарх на Константинопол от 1353 до 1355 г. и от 1364 до 1376 г. Последовател и приятел на св. Григорий Палама, като по негово време той е канонизиран за светец. Тогава се определя втората неделя на Великия пост да бъде негов празник. Замонашва се на Синай, а после се премества на Света Гора, където става игумен на Великата лавра. Автор на множество богословски, литургични и канонически съчинения. Паметта му се чества на 11 октомври.

Константинополски патриарх, сред най-значимите богослови и интелектуалци на IX век. Първи обвинява Римската църква за добавката filioque, разпространявана в България от франки свещеници-мисионери. Умира в заточение, вероятно в манастир в Армения. Създава т.нар. "Мириовивлос" (Библиотека), която съдържа сведения за 280 църковни и светски автори, много от чиито съчинения познаваме само чрез него. Съставя"Номоканон" с апостолските и съборни постановления, пише съчинението "Срещу манихеите" и др. Запазени са негови писма, в това число и до българския цар Борис-Михаил. Паметта му се чества на 6 февруари.

Епископ на Аквилея, един от най-известните епископи на своето време. Водил активна кореспонденция със св. Амвросий Медиолански, блаж. Йероним и Руфин Аквилейски. Застъпва се пред император Аркадий за св. Йоан Златоуст. Запазени са множество негови слова (коментари) върху Евангелието от Матей. Паметта му се чества на 2 декември.

Християнски апологет, известен също като Юстин Мъченик. Неговите съчинения са сред най-ранните запазени апологии на християнството. Роден в езическо семейство, следвал риторика и философия в школите в Газа и Атина. Става християнин в Атина, създава и предава в Рим на имп. Антоний Пий апология на своята християнска вяра. Образува там своя школа, в която се извършва и християнско богослужение. Бил обезглавен заедно с шестима свои ученици ок. 165 г., погребан е в катакомбите на Прискила в Рим. Повечето от съчиненията му не са достигнали до нас. Най-известни са двете апологии на християнството, създадени в Рим, както и "Диалог с Трифон Юдеина". Чества се на 1 юни от всички християнски църкви.