Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
Този стих съдържа «удивително красивата мисъл, че малките като такива се ползват с особена защита от Бога, която им се дава от Ангелите-посредници, гледащи Божието лице“. Затова опитите да се добави и измени тази мисъл, така че под „малките“ да се разбират само „вярващите в Моето име“ или „пребиваващите в Църквата“ (както е в 6 стих), представляват ограничения, които не съответстват на общата мисъл на Христос и на общия тон на Неговата реч. Неговата мисъл е, че нито физически, нито духовно „малките“ не, само че не трябва да бъдат съблазнявани, но дори не следва да се отнасяме високомерно и с презрение към тях. Ето едно много фино продължение на отговора на въпроса, кой е по-голям в Царството Небесно. Тъй като най-големи от всички са „малките“, то е погрешно да ги омаловажаваме и унижаваме.
Тълкуванието, че Христос е заимствал тези образи от съществуващата тогава юдейска ангелология и че думите Му имат повече или по-малко паралели в обичаите на тогавашния придворен живот при царете (ср. 3 Цар. 10:8; 4Цар. 25:19; Ест.1:14; Мат.5:8; Евр.12:14), всъщност нищо не обясняват. По-близки към евангелските изрази са Тов.12:15; Дан.9:13, 20–21. По-правилно е да се мисли, че тук става дума за ново учение за Ангелите, самостоятелна мисъл за тях, изразявана от Христос и Неговите апостоли на много места в Новия Завет и представляваща собствена, оригинална новозаветна ангелология, макар че може би има известна формална прилика със старозаветната и юдейската ангелология. Във всеки случай, мисълта че „малките“ имат Ангели, които ги се застъпват за тях пред Бога, не се среща никъде именно в такъв вид, както в Новия Завет. Под „малки“ е необходимо, най-вероятно, да разбираме децата, които служат като образ за поучаване и назидание за възрастните. Ние не бива да „съблазняваме“ тези „малки“, а „да подражаваме на Ангелите и на тяхната грижа за тези малките“.
„Гледат лицето на Небесния Отец“ – означава, че се намират в особена близост до Бога.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 19 – стих 16
И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.
Псалтир – глава 33 – стих 8
Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 1 – стих 14
Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?
Св. Симеон Солунски (ок. 1381 – 1429)
В отговор на недоумението ти как Ангелите предстоят пред Бога, когото никога не са видели в същността Му; как узнават волята Му; и как дяволът може да се яви сред тях пред Бога – трябва най-напред да кажем, че това е над силата на човешкия разум. Само на Бога и на самите Ангели е известно по какъв начин те стоят пред Него. Може би това е открито и на онези хора, които, като Ангелите, живеят ангелски живот на земята и са удостоени от Бога да получат такова знание. Но как бихме могли ние, земните, да постигнем с ума си тайните за безплътните и за онова, което превъзхожда естеството ни?
Все пак, доколкото можем да разберем от Свещеното Писание, казваме: Ангелите предстоят пред Бога с божествена любов, със съсредоточено съзерцание и с пламенен копнеж около Него. Те не стоят пред Него телесно или на място, защото Бог е безпределен и над всичко сътворено, а пребивават близо до Него чрез любовта, чрез общението с Него и чрез това, че се изпълват от Божието сияние и ослепителна светлина. Защото и самите Ангели не виждат Бога в Неговата същност, понеже и за тях, както за всички твари, Той е по природа невидим и непостижим. Те не могат да видят Онзи, който е над тяхното сътворено естество. (Отговори на някои въпроси. Въпрос 3)