Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,
Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,
Отново Той ги призовава към бодърстване, допускайки те да претърпят зло, а на другите позволявайки да вършат зло, за да разбереш, че чрез понасянето на страдания се дават победата и славните трофеи.
Той не каза: „Борете се и вие и се съпротивлявайте на онези, които искат да ви навредят“, а само: „Вие ще претърпите крайни бедствия.“
Нищо не е известно дали апостолите са били бичувани по някакъв начин по време на това първо пътуване. Възможно е Спасителят да е говорил тук, както беше обяснено по-горе, само в пророчески смисъл. Но за това, че гонението на учениците е могло да започне още по време на първото пътуване (макар да не знаем нищо за него), говори злобата на книжниците и фарисеите, която вече се проявила и за която ясно се говори в четвъртото Евангелие.
По онова време бичуването е обичайно за евреите. Разполагаме с доста подробна информация дори за това как са били извършвани тези наказания. Например известното бичуване с четиридесет удара без един, на което е бил подложен апостол Павел. Обикновено се смята, че последният удар не е бил нанесен, за да не предизвика смъртта на осъдения. Първоначално юдейският бич се е състоял само от един камшик, а след това, може би според закона, наистина са били нанасяни 40 удара без един. Но впоследствие този бич започнал да се прави от три камшика и били нанасяни 13 удара, така че били нанесени 39 удара и ако следващият удар бъде нанесен, това би било нарушение на закона, който забранявал на престъпника да получава повече от 40 удара. Това наказание се налагало от съдилища от 3, 7 или 23 души, които били създадени във всеки град, за да решават граждански и наказателни дела. За това, че такива наказания наистина са били изпълнявани в синагогите, имаме неоспоримото свидетелство на книгата Деяния ( Деян. 22:19, 26:11).
Впрочем това е видно и от свидетелството на Евсевий (Църковна история, V, 16), който цитира съчинение на неизвестен автор срещу монтанистите (може би Аполинарий или Аполоний), където се казва, че еврейските жени никога не са били бичувани или убивани с камъни в синагогите. Така че оттук става ясно, че мъжете не са били такова изключение. Предполага се, че бичуването в синагогите се е извършвало с присъди на трибунал от трима души, които са били съдии в тях.
От Марка свето Евангелие – глава 13 – стих 9
Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
От Лука свето Евангелие – глава 21 – стих 12
А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
Неизвестен автор (5 век)
„Защото ще ви предават на съдилища и в своите синагоги ще ви бият“ (Мат. 10:17).
Те ще ги бият в своите синагоги, сякаш за умножаване славата Божия: там, където има молитви и хваления, където се чете Писанието и се принасят жертви, там ще измъчват апостолите, като че ли принасят жертва на Бога.
И апостолското мъченичество наистина беше жертвоприношение Богу – не за полза на юдеите, а за увенчаването на апостолите. За юдеите обаче това беше погибел. (PG 56:758)