1
Свещените поучения са велико напътствие за душата по пътя към спасението. Защото желязо желязо изостря, а божественото слово изостря душата; с хляб се храни тялото, а с божественото слово се укрепява душата. Така и блаженият Моисей, посочвайки хранителната сила на божественото учение, казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.
И тъй, Божието слово е храна за душата. Защото за душата, създадена по образа на Словото – Твореца на света, удостоена с разум и с дара на разумната свобода, какво би могло да бъде по-сродно от словото, което я храни, възпитава и бързо я възвръща към присъщото ѝ достойнство?
А когато говорим за слово, братя, ние имаме предвид не онова, което чрез софистическо умение е изкусно украсено, за да убеждава, а онова, което чрез простотата на вярата е
Към статията →
