1. Ела и днес, о блажени Павле, и като оставиш любопитните разсъждения на стоиците, с мъдростта на Духа, като духовен и сравняващ духовното с духовно (срв. 1 Кор. 2:13), утвърди и сред нас словото за Кръста, което вярно утвърди и пред коринтяните, казвайки: „Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ (1 Кор. 1:18). Божествената благодат на Кръста, проповядвана чрез Павел, просвети цялата вселена. Нима Господ излъга, братя, когато каза за него на Анания: „Той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народите“ (срв. Деян. 9:15)? Този Павел, чрез благодатта на Христовия Кръст, заглуши шума на риторите и изобличи басните на поетите, казвайки някъде: „Де е мъдрецът? Де е книжникът? Де е спорещият на този век?“ (1 Кор. 1:20). Той съкруши и надменността на философите и [разруши]

1 Свещените поучения са велико напътствие за душата по пътя към спасението. Защото желязо желязо изостря, а божественото слово изостря душата; с хляб се храни тялото, а с божественото слово се укрепява душата. Така и блаженият Моисей, посочвайки хранителната сила на божественото учение, казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“. И тъй, Божието слово е храна за душата. Защото за душата, създадена по образа на Словото – Твореца на света, удостоена с разум и с дара на разумната свобода, какво би могло да бъде по-сродно от словото, което я храни, възпитава и бързо я възвръща към присъщото ѝ достойнство? А когато говорим за слово, братя, ние имаме предвид не онова, което чрез софистическо умение е изкусно украсено, за да убеждава, а онова, което чрез простотата на вярата е