Книга на Иова – глава 37

1.
И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.
2.
Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.
3.
Под цялото небе се прониса гърмежът Му, и светкавицата Му - до краищата на земята.
4.
След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.
5.
Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.
6.
Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.
7.
Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.
8.
Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.
9.
От юг иде буря, от север - студ.
10.
От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.
11.
Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,
12.
и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.
13.
Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.
14.
Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.
15.
Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?
16.
Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието?
17.
Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?
18.
Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?
19.
Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.
20.
Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?
21.
Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.
22.
Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.
23.
Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.
24.
Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!