Първа книга Моисеева – Битие – глава 1 – стих 3

За всемогъщия Творец на вселената мисълта или словото и тяхното осъществяване са напълно тъждествени, защото за Него не съществуват никакви препятствия, които биха могли да попречат на изпълнението на възникналото Му желание. Затова Неговото слово е закон за съществуването: „Защото Той каза – и стана; Той заповяда – и се сътвори“ (Пс. 32:9).

Следвайки мнението на много от отците на Църквата, митрополит Филарет Московски смята, че в думите „Той каза“ не без основание може да се открие тайнството на Ипостасното Слово (Божия Син), което тук, както преди това и Светият Дух, тайнствено се представя като Творец на света: „Това тайнство се разкрива от Давид и Соломон, които, очевидно, съобразяват изразите си с разказа на Моисей“. В Пс. 32:6 се казва: “Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство”, а в Книга Притчи Соломонови 8:22–29: “Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята”.

“Да бъде светлина”

Ясно указание за това дава апостол Павел, когато говори за Бога като за „Този, Който повели от тъмнината да изгрее светлина“ (2Кор. 4:6). Сътворяването на светлината е първият творчески и формиращ акт в божественото изграждане на света. Тази първична светлина не е била обикновената светлина в съвременния ѝ смисъл, тъй като до четвъртия ден на творението, когато се появяват слънцето, луната и звездите, източниците на нашата позната светлина още не са съществували. Този първозданен светлинен поток е бил светоносен етер, движещ се постоянно, който е разпръснал първоначалната тъмнина и така е създал необходимите условия за бъдещото възникване на органичния живот на земята.

Казват, че тя (първоначалната светлина) е съдействала за зачатието и пораждането на всичко, което земята е трябвало да произведе на третия ден. А на слънцето, утвърдено на твърдта, било отредено да довежда до зрялост онова, което вече било започнало да съществува със съдействието на първоначалната светлина.

Също така казват, че от тази повсеместно разпръсната светлина и от огъня, сътворени в първия ден, било устроено слънцето, което е на твърдта, а също и луната и звездите – от същата тази първоначална светлина – за да може, както слънцето, владеещо над дните, осветявайки земята, също така да довежда до зрялост нейните произведения, така и луната, владееща над нощите, не само да привежда в мяра с лъчите си нощната горещина, но и да подпомага земята да ражда плодовете и произведенията, свойствени ѝ по нейната първоначална природа.

Тълкувание на книга Битие

Когато вселената започна да съществува, преди всяко от съществата, които я изпълват, да се прояви отделно, над всичко се разстилала тъмнина. Защото още не се беше появило сиянието на огъня, скрит в частиците на веществото…

Когато, по едничката заповед на Божията воля, изведнъж вселената се съставила в неразделна цялост и всички стихии още били смесени една с друга, тогава огънят, разпръснат навсякъде, оставал затъмнен, помрачен от изобилието на веществото.

Но понеже в него имало някаква всепроникваща и лекоподвижна сила, то в мига, в който на естеството на съществата било дадено Божие повеление да приведе в битие света, огънят се изтръгнал от тежката материя и внезапно озарил всичко със светлина…

За Шестоднева