Псалтир – глава 77 – Словото стана плът

Псалтир – глава 77

Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.

Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.

Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,

няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.

Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,

за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, -

да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди

и да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.

Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:

те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;

забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.

Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:

раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;

денем ги води с облак, а цяла нощ - с огнена светлина;

разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;

из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.

Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:

изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,

говореха против Бога и казаха: "може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?"

Ето, Той удари в камък - и рукнаха води, потекоха ручеи. "Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?"

Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,

задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.

Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,

та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.

Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.

Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,

и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:

изхвърли ги посред техния стан, около техните жилища,

и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.

Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,

и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.

При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.

И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.

Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,

и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,

и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;

но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.

Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:

Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.

Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!

и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,

не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,

когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан - Своите чудеса;

и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;

напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци;

лозята им уби с град и смоковниците им - със слана;

добитъка им порази с градушка и стадата им - с гръмотевици;

напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия - напрати зли ангели;

уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;

порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;

и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:

води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;

и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;

прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.

Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;

отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;

огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.

Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;

отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;

и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага;

предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.

Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;

свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.

Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,

и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;

и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,

а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.

И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,

и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,

и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ - Иакова, и Неговото наследие - Израиля.

И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.