Книга Премъдрост Соломонова – глава 4 – Словото стана плът

Книга Премъдрост Соломонова – глава 4

По-добре е бездетство с добродетел, защото споменът за нея е безсмъртен: тя се признава и от Бога, и от людете.

Кога е тука, подражават й, а кога си отиде, стремят се към нея; и във вечността тя тържествува увенчана, като удържала победа чрез непорочни подвизи.

А плодородното множество нечестивци не ще принесе полза, и прелюбодейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда основа;

и макар за малко време да се раззеленяват по клоните, но като няма твърдост, ще се разклатят от вятъра и от напора на ветровете ще бъдат изкоренени;

крехките клони ще се пречупят, и плодът им ще бъде безполезен, неузрял за храна и негоден за нищо;

защото деца, раждани от незаконни съжителства, са свидетели на разврат против родителите при разпита им.

А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,

защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.

Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.

Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;

грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.

Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.

Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;

защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,

че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост - дълговечната старост на неправедника;

защото те ще видят свършека на мъдрия и не ще разберат, какво е отредил Господ за него и защо го е поставил в безопасност;

те ще видят и ще го унижат, но Господ ще им се насмее;

и след това ще бъдат безчестен труп и позор между умрелите навеки, защото Той ще ги повали да паднат ничком безгласно, - ще ги разтърси от основи, и те най-сетне ще запустеят, ще бъдат в скърби, и споменът им ще загине;

съзнавайки греховете си, те ще застанат със страх, и техните беззакония ще ги осъдят в лицето им.