Дарът на самовластието
И тогава Бог постави човека в Рая (какъвто и да е бил този Рай), след като първо го почете със самовластие, така че добротата да принадлежи на онзи, който я избира – както принадлежи и на Този, Който е дарил семената на добротата. И дава на човека като материал един закон, чрез който той да упражнява самовластието си. Този закон беше заповедта за това от кои растения трябваше да яде и кои не биваше да докосва.
Дървото на знанието
Към последните принадлежеше и дървото на знанието, което, разбира се, не беше посадено отначало с лоша цел, нито беше забранено от Бога от завист (да не говорят подобни неща езиците на враговете на Бога, подражавайки на змията!). Това дърво беше добро, ако някой вкусеше от плода му в подходящото време, защото, според моето мнение, този растителен „плод“ представляваше
Към статията →
