Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов – глава 33

1.
Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави.
2.
Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря.
3.
Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим.
4.
Приготви реч - и ще бъдеш изслушан, събери поуки - и отговаряй.
5.
Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти.
6.
Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти.
7.
Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето?
8.
Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници:
9.
някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни.
10.
И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя;
11.
но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища:
12.
едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им.
13.
Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд.
14.
Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта - живот, тъй и наспротив благочестивеца - грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго.
15.
И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци,
16.
и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец.
17.
Разберете, че аз се трудих не за мене си само, а за всички, които търсят поука.
18.
Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието:
19.
ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот;
20.
и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.
21.
Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого;
22.
защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си.
23.
Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си.
24.
При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство.
25.
Кърма, тояга и товар - за осела; хляб, наказание и работа - за роба.
26.
Занимавай роба с работа - и ще имаш покой; отслаби му ръцете - и той ще иска свобода.
27.
Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб - вериги и рани;
28.
употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща;
29.
настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови.
30.
Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение.
31.
Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв;
32.
ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си;
33.
ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш?