А Той отиваше в самотни места и се молеше.
“И на нас е нужно, ако сме преуспели в нещо, да се скрием, за да не ни хвалят хората, и да се молим, за да бъде запазено у нас дарованието.” (Евтимий Зигавин).
От Матея свето Евангелие – глава 14 – стих 23
И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
От Марка свето Евангелие – глава 1 – стих 35
А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.
От Йоана свето Евангелие – глава 6 – стих 15
А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
Св. Киприян Картагенски (ок. 200 – 258)
Не само с думи, но и с дела Господ ни учеше да се молим – като Сам често се молеше, просеше и със свидетелството на личния Си пример показваше какво трябва да вършим. Както е писано: „Той отиваше в уединени места и се молеше“ и отново: „Той се възкачи на планината, за да се помоли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога“. Ако Той, Който нямаше грях, се молеше, то колко повече трябва да се молят грешниците? Ако Той будуваше цяла нощ, молейки се непрестанно, то колко повече ние трябва да бодърстваме в непрестанна молитва нощем?
За Господнята молитва