От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 23

Когато евангелистът казва „болест“, той има предвид телесните страдания, а когато казва „всяка немощ“ – духовните страдания на душата. Защото не по-малки болести измъчват душата, отколкото тялото.

Ако беше казал: „изцелявайки болести и немощи“, бихме могли и двете да разберем като телесни страдания – „болести“ като по-тежки мъки, а „немощи“ като по-леки. Но тук, казвайки „всяка болест“, той обхваща всички страдания – тежки и леки – и тогава добавянето на втората част би изглеждало излишно, ако не разберем, че едното означава телесни, а другото – духовни страдания.

Може да се разбере и така, че и двете изразяват и двата вида страдания: всяка болест – и на тялото, и на душата; и всяка немощ – също и на тялото, и на душата. Така под „болест“ разбираме недъг на душата от някаква страст, а под „немощ“ – неверие. Например, ако някой е поразен от алчност, похот или тщеславие, той страда от болест на душата; а ако някой не познава тайната на Божието призвание, той е немощен във вярата.

Мнозина, макар и способни да вършат добро и да бъдат угодни на Бога, не го правят, защото не познават тайната на Божието призвание и сами остават немощни. А други, толкова обременени от телесни страдания, че дори и да познават тази тайна, не се стремят към добродетел – те са болни.

Страданията на плътта Той изцеляваше с божествена сила, а на духа – със словото на благочестието. Защото както лекарското изкуство помага на страдащото тяло, така словото – на болната душа.

Забележи още, че думите „изцелявайки всяка болест и всяка немощ у народа“ Матей не поставя в началото, а първо казва: „учейки и проповядвайки Евангелието на Царството“, и едва след това – „изцелявайки“. Това е по две причини. Първо, чудесата назидават душите чрез словото на благочестието – затова по-важното се поставя на първо място. Второ, не словото се утвърждава чрез чудесата, а чудесата утвърждават словото на истината.

Хората вярваха, че Христос може да върши чудеса не защото проповядва истината, а вярваха, че проповядва истината, защото върши чудеса. И довеждаха при Него всички болни, и Той ги изцеляваше.

На някои места е казано: „изцеляваше мнозина“, а другаде: „които се допираха до Него, оздравяваха“ (Мат. 14:36). А тук се казва просто: „и ги изцеляваше“, с което се показва, че изцеляваше всички.

Както нов лекар, когато дойде в град и иска да покаже изкуството си, лекува всеки, който дойде при него, мислейки не толкова за заплащането, колкото за това да си създаде име; а когато придобие добра слава, започва да получава и възнаграждение за труда си – така и Господ, започвайки Своята проповед, изцеляваше не някои по избор, а всички, без да прави разлика. Но след като цяла Иудея Го позна, Той „продаваше“ благодеянието на изцелението срещу достойната цена на вярата, казвайки на всеки: „Според вярата ти нека ти бъде“. И то не на всички, а само на онези, които по Своето предведение беше приготвил още преди да дойдат при Него.

Исайя по-рано предвъзвести това, като каза: „Той взе върху Себе Си нашите немощи и понесе нашите болести“ (Ис. 53:4).

Защото именно за това дойде Учителят на живота и небесният Лекар – Господ Христос: със Своите наставления да научи хората на живот и с небесно лечение да изцели болестите на тялото и душата, да освободи телата, пленени от дявола, и изнурените от различни недъзи да върне към истинско и крепко здраве.

Телесните болести Той лекува със словото на божествената сила, а душевните недъзи – с изцелението на небесното учение. Давид ясно показва, че тези душевни рани се изцеляват само от Бога: „Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй всички Негови благодеяния.“ И добавя: „Той прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти недъзи“ (Пс. 102:2–3).

И тъй, истинският и съвършен Лекар е Този, Който дарява телесно здраве и възвръща душевното спасение – нашият Господ и Спасител. (Трактат върху Матей)