Псалтир – глава 108

1.
Боже на моята хвала! недей премълчава,
2.
защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3.
отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4.
за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5.
връщат ми зло за добро, омраза - за любов.
6.
Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7.
Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8.
дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9.
децата му да бъдат сираци, а жена му - вдовица;
10.
децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11.
заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12.
да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13.
потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
14.
да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;
15.
винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;
16.
задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;
17.
обикна проклятието, - то и ще падне върху него; не пожела благословението, - то и ще се отдалечи от него;
18.
да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло - в неговите кости;
19.
да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.
20.
Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.
21.
А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,
22.
защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.
23.
Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.
24.
Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.
25.
Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).
26.
Помогай ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,
27.
да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.
28.
Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.
29.
Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.
30.
И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,
31.
защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.