Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
Това не може да се изпълни сред изкушенията на века, ако евангелската жена не положи в трите мери брашно закваската, с която тук се сравнява Царството Небесно, докато не вкисне всичко. Защото има три мери, както вече казах, които се отнасят към плътта, душата и духа – но към онзи дух, чрез който всички ние живеем, докато се намираме в това тяло.
Така става, когато разпуснатостта на плътта не взема надмощие, когато душата не бива потискана от прегрешенията на плътта и когато мярката на живота в целия човек се пази безпогрешно. Но понеже равенството на мерите трудно се поддържа без помощта на Църквата и учението, тази жена, която представлява образ на Църквата, смесва с тях добродетелта на духовното учение, докато целият вътрешен човек, скрит в сърцето, не се издигне до благодатта на небесния хляб.
Наистина, учението на Христа подобава да бъде наричано добра закваска, защото Христос е хляб, а апостолът е казал: „един хляб сме ние многото, едно тяло“ (1 Кор. 10:17). Тогава има само една закваска, когато плътта не желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5:17). (Тълкуване на Евангелието от Лука 7)
Закваската, макар и малка по количество, веднага обхваща всичко изцяло и бързо му предава своите свойства. Така действа в нас и Божието слово. Прието вътре в нас, то ни прави свети и непорочни. Прониквайки в нашия ум и сърце, то ни прави духовни. Павел казва: „духът ви, душата и тялото във всичката им цялост да се запазят без порок при пришествието на нашия Господ Иисус Христос“ (1 Сол. 5:23). Бог на всички ясно показва, че божественото слово се разлива дори в дълбините на нашето съзнание. <…>
Ние приемаме разумната и божествена закваска в нашия ум. Разбираме, че с помощта на тази драгоценна, свята и чиста закваска можем да бъдем духовно безквасни и да нямаме в себе си нищо нечестиво от този свят, а да бъдем чисти, свети причастници на Христа. (Коментари върху Евангелието от Лука 96)
Няма посочени паралелни места.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Жената, разбира се, получила закваската така, както и Църквата – благодарение на щедростта на Господа; получила свише по силата на любовта и вярата. Тя я скрила в три мери брашно, докато всичко не втасало (Лука 13:22).
Тя направила това, като извършвала своето служение – да носи словото на живота в Азия, Европа и Африка, докато всички краища на земята не се разпалят с огъня на любовта към Небесното Царство. (Беседи върху Евангелията)