За притчата за блудния син и за покаянието

Ропотът на фарисеите и книжниците срещу снизходителността към митарите, които първи започнаха да се приближават към нашия Господ с благоговение и да се радват на Неговото учение, не попречи на грешниците и митарите да напредват в своето спасение, нито ги отдалечи от това толкова добро и щастливо приближаване. Напротив, това им донесе полза, като им даде достатъчно уверение за милосърдието, с което Бог приема онези, които се разкайват и се връщат при Него от своите злини. Той [ропотът] също така подтикна и нашия Господ с още по-голямо усърдие да ни утеши, заради които разказа тези притчи. Защото не само на тогавашните грешници и митари, но и на нас, и на всички онези, които оттогава до днес внимават с вяра в Божиите думи и ще внимават до края на света, Той дарява утеха чрез надеждата в Неговото милосърдие, стига да