И още един много важен урок ни очаква в първите страници на библейската история. Библейският разказ за сътворението на света за шест дни описва преди всичко библейския Бог, и то по един много важен начин: оказва се, че Той е Бог на търпението. Бог умее да търпи несъвършенствата на света. Фактът, че земята в първия ден се оказва „безвидна и празна“, не се използва от Бога като оправдание да унищожи привидно неуспешния първи творчески акт. Шумерският бог Апсу искал да унищожи първата си рожба. Според Хезиод също „децата, родени от Гея-Земята и Уран-Небето, били ужасни и станали омразни на баща си от пръв поглед“ (Хезиод. Теогония. 155). Но макар че библейският Бог не създава света в един миг едновременно съвършен и изпълнен с благодарни създания, Той е доволен от такъв несъвършен свят: И видя Бог, че беше добро (Бит. 1:12). Той разгръща Своя замисъл във времето. И благославя дори междинните дни, т.е. състоянията на вселената.
И после, след първата грешка на хората, Бог на търпението не се отвръща от тях. Той се отдалечава от личния им живот – но не се отвръща от тях, не се „разочарова“ от тях. Впрочем, един ден, когато човешките мерзости се натрупват, на библейския писател му се струва, че чашата на Божието търпение е преляла, и той записва: И разкая се Господ, че бе създал човека на земята (Бит. 6:6). И все пак Бог е верен на Своите неверни деца: „Нима ще забрави жена кърмачето си, за да не пожали сина на утробата си? Но дори и да забрави, Аз няма да те забравя (Ис. 49:15).
Библията е откровение за Божието търпение. Свети Йоан Златоуст обръща внимание на факта, че Бог, толкова бърз в сътворението, Бог, Който е създал целия свят само за шест дни, казва на воините на Израил: „Седем дни обикаляйте Йерихон“ (Нав. 6:1-3). „Как – възкликва Златоуст – Ти сътворяваш света за шест дни, а за седем дни разрушаваш един град?” Златоуст сравнява Бога и със земеделец. „Какво ще каже невежият човек, когато види земеделец, който хвърля зърно на земята? Той хвърля готовите неща, събрани с толкова труд, и се моли да вали дъжд и да изгние по-бързо!” Когато сеячът разпределя зърното, той може само търпеливо да чака жътвата. Христос забранява на апостолите да жънат преди време. Дори ересите не трябва да се изкореняват със сърп.
Трудът на земеделеца учи на търпение. „Нима понякога не сме получавали семена като деца, за да бъдат посяти? Не тичахме ли тогава на всеки час да видим дали кълновете се показват от земята? Често се оказваше, че разкопаваме земята, за да видим дали семената са поникнали, и накрая се уверявахме, че семената не са поникнали. Не се ли случваше да стиснем или дори да отворим с ръце някоя пъпка, за да цъфне по-скоро, и не бяхме ли много тъжни, когато после увяхна, развалена от нас? Не знаехме как да се отнасяме към живите. Нямахме търпение. Фактът, че Бог е искал да създаде живот на земята, е откровение за Неговото търпение.
Откъс: “Дары и анафемы. Что христианство принесло в мир”, 2023.