и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар;
и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар;
Нарича се „Първороден (πρωτότοκος) преди всяка твар“ (Кол. 1:15) не защото е първият от творенията по време, нито защото е от една и съща същност със сътворените, а заради снизхождането Си към творенията и уподобяването Си на нас.
Добре е обаче да се отбележи и следното: Той се нарича и Единороден, и Първороден. Когато се именува Единороден, това название се употребява безусловно, без към него да се прибавя някакво основание, поради което Той е Единороден: „Единородният Бог, Който е в недрата на Отца“ (Йоан 1:18).
Когато обаче божествените Писания Го наричат Първороден, веднага прибавят и на кои е Първороден, както и причината, поради която носи това название: „Първороден между многото братя“ (Рим. 8:29); „Първороден от мъртвите“ (Кол. 1:18). Защото, понеже Божият Син по природа притежава първенството, подобаваше и когато стана човек, да не го изгуби. Затова, и след като прие подобието с нас, Той с основание стои преди всяко творение. Понеже чрез това, че стана човек, Той не ще бъде по-нисш от никого, доколкото това съответства на подобаващото достойнство на божествената природа, а и като човек ще има първенство и ще предвожда цялото творение, тъй като е негов Творец и Господ. (Съкровищница за светата и единосъщна Троица)
Образ – понеже е единосъщен; и понеже Синът е от Отца, а не Отец – от Сина. Защото такава е природата на образа: да бъде подобие на първообраза и на онова, чийто образ се нарича, само че тук има и нещо повече. Там образът е неподвижно изображение на движещото се, а тук Той е жив Образ на Живия и притежава по-съвършено неотличимото подобие, отколкото Сит спрямо Адам и всяко родено спрямо онзи, който го е родил (срв. Бит. 5:3).
Защото такава е природата на простите същности: те не могат отчасти да приличат, а отчасти да не приличат, но едното трябва да бъде всецял образ на другото – по-скоро тъждествено с него, отколкото просто негово подобие. (Второ слово за Сина)
Образ не бездушен, нито изработен от човешка ръка, нито произведение на изкуството и на човешката мисъл, а жив Образ, или по-скоро Самият Той е живот; Образ, Който запазва неотличимото подобие не по външния облик, а в самата същност. (Против Евномий)
Чий образ, прочее, искаш да бъде Той? Защото, ако е образ като човек, кажи го – и аз ще се отдръпна от тебе като от безумец. Но ако е образ като Бог и Син Божи, тогава думата „образ“ показва Неговото неотличимо подобие.
Защо никъде ангел не е наречен нито „образ“, нито „син“, а човекът е наречен и с двете? Защо? Защото при ангелите възвишеността на тяхната природа лесно би могла да въведе мнозина в подобно нечестие; докато при човека неговата нищожност и смиреност осигуряват безопасност и не позволяват дори на желаещите да предположат нещо подобно и да принизят по този начин словото за Сина. Затова там, където има голямо смирение на природата, Писанието без колебание придава високо достойнство; а там, където природата е по-възвишена – вече не постъпва така.
Защото Образът на Невидимия (Кол. 1:15) е и Сам невидим, и то невидим по същия начин; иначе не би бил образ. Понеже и при нас образът, доколкото е образ, трябва да бъде неотличим от първообраза — например по чертите и подобието. При човешкото изображение обаче това не е напълно възможно, защото то е дело на човешко изкуство, което често допуска неточности, или по-скоро винаги, когато бъде изследвано внимателно. Но там, където действа Бог, няма никаква грешка и не се допуска никакво отклонение.
Ако пък Синът е творение, как тогава е Образ? Та нали и конят не е образ на човека. Ако думата „образ“ не означава неотличимото подобие с Невидимия, какво пречи и ангелите да бъдат Негов образ? И те са невидими, макар и не за самите себе си. Но и душата е невидима. Или пък Той е Образ просто защото е невидим? Тогава, макар и не по същия начин като Него, и ангелите биха били образи. (Катена за Посланието до Колосяни)
Книга Притчи Соломонови – глава 8 – стих 22
Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 1 – стих 3
и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
Проф. А. П. Лопухин
Колоските лъжеучители свеждали Христос до разреда на тварните същества и в опровержение на подобно разбиране за Него апостолът Го представя тук като „образ на невидимия Бог“.
Човекът също е Божи образ (Бит. 1:26), но Христос е Първообразът, Който по нищо не се различава по същност от Отца, с други думи – Единосъщният Син Божи. Самата дума εἰκών, според обяснението на св. Йоан Златоуст, посочва пълното и съвършено подобие с Отца.
„На невидимия Бог.“ Оттук трябва да се заключи, че Апостолът има предвид Христос също като „невидим“ – в състоянието преди Неговото въплъщение. „Ако Бог е невидим, то и Неговият образ също е невидим, защото в противен случай Той не би бил образ“ (Златоуст).¹
„Роден преди всяка твар.“ Ако Христос е роден и следователно е съществувал преди тварта да получи битие, това означава, че Той е вечен, че Той е Бог.