Нищо не издига така душата към радост, както страхът Божий, въздържанието от зло, пътят на покаянието и начинът на изповед. Затова и днес Давид възхвалява тези, които са получили прошка за греховете си, като показва едновременно милосърдието на Христос и подготвя грешниците да се обърнат към покаянието… „Блажени са онези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити.“ (Пс. 32:1, Римл. 4:7). Затова, нека всеки блудник и митар да бърза към неизчерпаемите извори на спасението на Христос. Без него (покаянието) не е възможно нито освобождение от злото, нито постигане на блаженство, дори ако говорим за пророци, апостоли или евангелисти. Всички те са почерпили от един и същ извор. Сред пророците сам Давид, след извършване на прелюбодейство, остана пророк благодарение на благодатта на Онзи, който прощава. Сред апостолите – Петър и Павел: единият, след като се отрече (от Христос), получи ключовете на Царството, а другият след гонения стана апостол на езичниците, като преобрази юдейското си усърдие в евангелска ревност. От евангелистите не само Матей знаем като спасен от средата на митарите, но и двама други с него: единият, който се молеше, удряйки гърдите си – израз на съкрушението за греховете му, и който, без да смее да вдигне ръце към светинята, с наведена глава не само беше оправдан, но и прославен повече от фарисея. А Закхей, който се качи на дървото, от което често е наблюдавал, за да не пропусне някой търговец, който би преминал незабелязан, за да не остане без печалба, сега следеше да не изпусне Този, който е великият търговец на небето и земята, донасящ съкровището на Небесното Царство, което крадци не могат да откраднат.
Но за да не смесим напълно историите за митарите, ако желаете, нека днес вземем само Закхей за предмет на нашето разсъждение и да разширим словото върху него.
„И като излезе, казва, Иисус преминаваше през Йерихон, и ето, мъж на име Закхей, който беше началник на митарите.“ (Лука 19:1-2). Евангелистът не споменава Йерихон случайно, а защото разказва за митар, който посрещна Бога в дома си. Това е нещо невероятно. Той посочва родното му място, за да си спомним за блудницата Раав и да не се учудваме на необикновеното покаяние на Закхей. Затова се споменава Йерихон – за да сравним начина на спасение на двамата.
Както Раав блудницата прие и скри Иисус, сина на Навин, като съгледвач, така и Закхей митарят прие в дома си и нахрани истинския Иисус, който открива нашите мисли. Тя прие Иисус, сина на Навин, който въведе народа в Обетованата земя; той пък прие истинския Иисус, който въвежда в Царството Небесно. … Тя прие Иисус, който преведе народа през Йордан към земята, където тече мляко и мед; а този прие истинския Иисус, който чрез кръщението въведе вярващите там, където „око не е виждало, ухо не е чувало и на сърцето на човек не е идвало.“ (1 Кор. 2:9).
Изворът на Йерихон някога беше майка на безчадие, хранител на безплодие, с безполезна вода. Потокът течеше широко, подобно на масло, което се лее безшумно, но гледката на водата караше зрителите да чувстват още по-голяма жажда. Пиенето от този извор не беше безопасно за нуждаещите се – потокът носеше гибел. Красотата на извора привличаше преминаващите, но страхът от вредата възпираше желанието им.
Затова, понеже водата течеше напразно при извора, често местните жители, застанали наблизо, страдаха не от липса на вода, а от гледката на безполезните води, която само увеличаваше жаждата им. Те не можеха да утолят страданието си от жажда и в отчаяние сякаш говореха на извора:
„Защо течеш напразно, о изворе? По-добре би било да не се виждаш, а да течеш в планините, в пясъците или в пустините, където нямаше да имаш толкова свидетели на бедствието си.“
Но защо водата беше негодна за пиене? Защото тя вредеше на телата на тези, които пиеха. Ако мъж пиеше от нея, той не ставаше баща; ако жена пиеше, тя губеше благодатта да стане майка.
И не само това – дори земята, която приемаше потока на тази вода, отказваше да дава обичайния плод от житните класове, а зеленината на палмите губеше своята сянка и красота. Всичко, накратко казано, се превръщаше в пустиня, сякаш несправедливо поразено от този поток.
Такъв беше изворът, който в древността обикаляше Йерихон, докато не дойде пророкът Елисей. Той взе сол, хвърли я в извора и съживи водите. „Така казва Господ,“ гласи текстът, „изцелих тези води“ (4 Цар. 2:21). Това казва Този, който винаги говори и превръща словото в дело: „От вас повече няма да има безплодие и безплодна утроба.“ (Втор. 7:14).
Той каза и водата се промени. Утробите започнаха да раждат, земята даваше класове, гроздовете разцъфтяха, а маслиновите дървета показаха своята природна благодат.
Жителите, които живееха около извора, се помириха с него. Преди те воюваха срещу него и бяха враждебни, а после започнаха да го обичат и да се стремят да бъдат в съседство с него.
Какво означава загадката на извора? Нека поясним: този извор, който изобилно течеше, но в миналото изливаше безполезен и безплоден поток, днес съхранява словото на Църквата. Преди Христос той бе в такова положение, че мъжът, който пиеше от извора, губеше самото свое човешко битие и заслепен от мнимите образи на идолите, се отказваше от своята разумна душа. И жената, която трябваше да бъде майка на добродетелите, не раждаше плодове на целомъдрието, нито млякото на благочестието течеше от нея. Но когато Господ дойде, Той хвърли апостолите като сол в този извор и го направи полезен и годен за пиене. Че апостолите са били солта, слушай думите на Христос, Който им казва: „Вие сте солта на земята.“ (Мат. 5:13). А че безплодната и неплодородна стана плодородна, приемайки апостолската сол, пророкът казва: „Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото самотната има много повече деца от оная, която има мъж“ (Ис. 54:1).
Иисус дойде в Йерихон, Изворът (на живота) при множеството, хранещо се от извора, Всемогъщата милост (дойде) в града, изпълнен с дървета и обилни потоци. И ето, там имаше мъж на име Закхей, началник на митарите. Двойно зло беше това, защото Закхей не само сам се занимаваше с несправедлива професия, но и управляваше тези, които несправедливо се занимаваха с нея. Тоест, той не само грешеше сам, но и приемаше злото, извършено от другите. Закхей сякаш пресичаше чуждия път с несправедливост, като поставяше прегради по пътищата за пътуващите. Той, разбира се, не подражаваше на разбойниците, които нападат минаващите, нито следваше примера на гостоприемството към пътниците. Вместо това той правеше несправедливостта свой закон, облагайки чуждия труд с данъци, подражавайки на неумолимата лакомия на търтеите. Както търтеите крадат плодовете на труда на пчелите, без да участват в работата им, така и митарите присвояват труда на чужди пътници, като бездейно седят по кръстопътищата. Някой пътуваше по море, бореше се с бури, сражаваше се с ветрове, пресичаше дълбокото и бурно море, а Закхей му отнемаше печалбата чрез данъците. Овчар, който понасяше суша и горещина, дъжд, сняг и студ, живееше в заслони сред скалите, хранеше се с мляко и сирене, носеше дрехи от необработена овча кожа. Този прост и беден човек, който живееше в планините, ставаше жертва на Закхей, като неговите стада се облагаха с десятък и той биваше законно ограбван, убиван без меч. Човекът, ударен от меч, поне изпитва мигновено облекчение от раната, изпадайки в безчувственост. Но този, прострелян с неволна бедност, преживява труда си като смърт, като постоянно умира малко по малко, без да бъде довършен с един удар. И за да кажа накратко, както са недостъпните крепости за войниците, подводните скали за кормчиите и коварните засади за воюващите, така Закхей беше нежелан за търговци, пътници, овчари и пастири.
Но този, който толкова беше обсебен от безсмисленото трупане на богатства, когато поиска да види Иисус, не можа да го направи. Пречеха му и дребният ръст, и тежестта на неговата несправедливост. Затова, за да компенсира малкия си ръст с находчивостта на ума, той изтича напред и се изкачи на едно смокиново дърво, скривайки се сред гъстите му листа. Той смяташе, че може да вижда, без сам да бъде видян, вярвайки, че може да остане незабелязан от Всевиждащия. Същото направи и кръвоточивата жена, която си въобразяваше, че може тайно да докосне Иисус — Този, който с радост позволяваше такива неща да бъдат откраднати. Но тя се приближи до Него и докосна края на дрехата Му, а този, който беше далеч, се докосна чрез вяра в Христа. Той се качи на дървото, за да изцели злото на Адам – защото единият, примамен от дървото, избяга от Бога, а другият чрез дървото се спасява, копнеейки да види Бога. Като чу Закхей, че Той върши много и чудни чудеса, че изцелява не само телата, но и душите, като отнема греховете на душите и дарява здраве на телата, той пожела да види Този, Който всичко прощава на всички, и си помисли: ‘Кой ли е този Иисус, Който очиства прокажени, изцелява слепи, прощава греховете на онези, които Го молят? Как ли изглежда, какъв е видът Му? Дали знае всичко? Дали изпитва мислите на онези, които не присъстват, или само на тези, които са с Него? Дали като Бог открива намеренията на сърцето на всеки? Как бих могъл да разбера това? Кого мога да питам? Кого, ако не опита, който е учител на всички. Ще се кача на дървото и ще се скрия под широките листа. Ще остана незабелязан и ще науча дали мога да бъда спасен. Ако узнае движението на душата ми, ще знам, че Той изтрива греха на душата ми. И така, по това ще науча, че знае тайните на мислите. Ако Той, притиснат от множеството, ме види, макар да съм скрит, и не само ме види, но и разкрие любовта на душата ми, ще предпочета да изоставя всичко, за да намеря Него. Искам да подражавам на Матей – и той беше митар, както и аз, но Матей не побърза към Него от само себе си, а когато беше повикан, Му се подчини. Може би дори като Го видя, Го помисли за един от пътниците, наведе ръцете си и разтвори дълбоката си пазва, както бе свикнал, за да приеме [данъците], и искаше да поиска данък от Христос, но бе „обложен с данък“ от Него, но не външен, а като отдаде целия си живот. Защото щом чу „Върви след Мен“, пристъпи към призванието си с горещо желание и се устреми бързо към Привличащия го. И така, ако Христос призовава дори митари и не само ги призовава, но и ги оправдава, и на мен няма да попречат множеството ми предишни злини. Защото ако Елисей, хвърляйки сол в отровен извор, го направи плодороден, то със сигурност и Той, като овкуси душата ми със Своята благодат като със сол, ще събуди плодородие на добродетели в мен“.
Докато размишляваше за тези неща, Иисус дойде на мястото. Вдигнал поглед, каза му: „Закхей, побързай и слез“ (Лука 19:5). Ти се качи на дървото като митар, но слез от дървото като боголюбив. Слез от дървото на земята, за да се възкачиш чрез кръста на небето. Ти се качи на дървото, за да се скриеш от хората, а чрез кръста се издигна, за да се откриеш на ангелите. „Побързай и слез, защото днес ще бъда в твоя дом“ (Лука 19:5). О, неизразима благодат! О, неизречена милост! Защото където гостува Иисус, всичко се преобразява за по-добро. Нечистият дом на митаря стана чист. Което стана с разбойника, това виждам и със Закхей. На разбойника каза: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43) и като го взе от дървото, въведе го в рая. А на Закхей каза: „днес трябва да бъда в дома ти“, и като го взе превърна дома му в рай, преди да го въведе в истинския рай. И бързо слезе и се затича, изпревари другите, прие го с радост и беше наречен Авраамов син.
Но всички, които стояха наоколо, мърмореха помежду си: „Отби се при грешен човек.“ (Лука 19:7). О, вие, труженици на осъждането и земеделци на леността! Какви сте вие – праведници или грешници? Не сте ли най-лоши сред всички хора? Как тогава Иисус пребиваваше при вас? Как се роди, възпита и порасна сред вас, как яде и пи? Защо, като пренебрегвате собствените си рани, изследвате греховете на ближния? Защо понякога наричате Христос грешник, а понякога праведник? Когато изцели слепеца по рождение, Го нарекохте грешник, казвайки: „Въздай слава на Бога; ние знаем, че Този човек е грешник, защото нарушава съботата“ (Йоан 9:24). Сега, когато влезе под покрива на митаря като праведник, безразсъдно го укорявате, че недостойно се храни с грешници. „Свирихме ви на флейта, и не танцувахте; пяхме ви жални песни, и не плакахте“ (Мат. 11:17). Защото, дори когато изцели слепец, Го наричате грешник; и когато се храни с грешници, го укорявате, че недостойно споделя трапезата им. Какво тогава? Да не лекува в събота слепеца, за да не бъде смятан за грешник? Да не яде с митари, за да бъде смятан за праведен? Защо Го обвинявате, че е влязъл да остане при грешен човек? Къде трябваше да бъде светлината, ако не в тъмнината? „Светлината свети в мрака, и мракът не я обзе“ (Йоан 1:5). Къде трябваше да отиде лекарят? Не трябваше ли да се приближи към болните? Не здравите имат нужда от лекар, а болните (Мат. 9:12). Къде трябваше да се яви Агнецът Божий? Нима не сред митари и грешници, за да поеме тяхното бреме? Напразно Го укорявате, защото се изпълнява върху вас казаното: „Блудници и митари ви изпреварват в Царството Небесно.“ (Мат. 21:31)
А Закхей, като застана, каза на Господа: „Ето, половината от имота си давам на бедните, и ако съм измамил някого, връщам четирикратно.“ (Лука 19:8). Не мога вече да търпя да обиждам бедните, след като приех под покрива си Този, който е застъпник на бедните. Вече не стоя пред портите, очаквайки да взема нещо от преминаващите, онеправдавайки [така] Бога в образа на човека. Желая, бидейки богат, постоянно да съм беден. Забравям всичко, което е било преди, защото намерих своя Господ. Разкъсани са оковите на греха, и аз искам да живея по нов начин. Лисиците имат леговища и небесните птици — места за подслон, но Ти нямаш къде да положиш главата Си (Мат. 8:20). Нека изчезнат палатите и просторните дворове, величествените постройки и блестящите домове. Вече не се тревожа за събирането на богатства, намирайки неизчерпващото се богатство на Твоята бедност“.
Но понеже не мога напълно да опиша богатството на душата на Закхей, нека възнесем словото към пребогатия на добродетели Отец. Защото е достойно да се разказва за добродетелите на гостолюбивия – за Негова възхвала, за наша подкрепа, за венец на Църквата и за чест на Христос, Комуто е славата и властта во веки веков. Амин.