Книга на Иова – глава 28

1.
Тъй! среброто си има изходна жила, и златото - място, дето го плавят.
2.
Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.
3.
Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.
4.
Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.
5.
Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.
6.
Камъните й са място за сапфир, и в нея златни зрънца.
7.
Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;
8.
лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.
9.
На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;
10.
в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;
11.
възпира течението на реките и скритото изважда на видело.
12.
Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?
13.
Не знае човек цената й, и тя не се намира по земята на живите.
14.
Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.
15.
Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;
16.
тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;
17.
не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.
18.
А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.
19.
С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.
20.
Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?
21.
Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.
22.
Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.
23.
Бог знае пътя й, и Той познава мястото й.
24.
Защото Той гледа докрай-земя и вижда под цялото небе.
25.
Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,
26.
когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,
27.
тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита
28.
и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.