От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 4

Господ отговаря така, защото Неговият замисъл беше да победи дявола чрез Своето смирение, а не чрез всемогъщество. Също така трябва да се отбележи, че ако Господ не беше започнал да пости, дяволът нямаше да има повод за изкушение, според написаното: „Сине, ако пристъпваш да служиш на Бога, приготви душата си за изкушение“ (Сир. 2:1).

Но и самият отговор на Спасителя показва, че Онзи, Който беше изкушаван, беше човек: „Не само с хляб ще живее човек.“ С други думи, не само с хляб се храним за живот с Бога. Онази храна, чрез която Адам беше изкушен, се оказа безсилна при изкушението на Христос.

„Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Втор. 8:3). И тъй, който не се храни със словото Божие, той не живее. (Коментар върху Евангелието от Матей)

Ако наблюдаваме последователните стъпки на изкушението, ще можем да оценим с колко сме освободени от изкушенията. Старият враг изкуши първия човек чрез неговия корем, като го убеди да яде от забранения плод; чрез амбицията, когато му каза: „Ще бъдете като богове“; чрез алчността, когато каза: „Ще знаете доброто и злото“ – защото има алчност не само за пари, но и за величие, когато се търси високо положение, което надминава нашата мярка.

По същия начин, по който победи първия Адам, по същия начин сега бе победен, когато изкушаваше втория Адам. Той го изкуши чрез корема, когато каза: „Заповядай тези камъни да се превърнат в хлябове“; чрез амбицията, когато каза: „Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу“; и чрез алчността за високо положение с думите: „Всички тези неща ще ти дам.“

Господ, когато бил изкушаван от дявола, отговорил само със заповеди от Свещеното Писание. Той, който би могъл да потопи изкушителя си в бездната, не показал силата на Своето могъщество, давайки ни пример, че когато страдаме от злите хора, трябва да бъдем подбудени повече към поучението, отколкото към отмъщение.

(Ср. Лука 4:4)

„Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“. Нека отначало да обясним, доколкото е възможно, какъв смисъл биха могли да имат тези думи, първите казани от Спасителя след кръщението. Тялото не може да се храни или да се изхранва само по себе си, то, така да се каже, предава сведения за своите нужди и потребности на духа и само при неговата помощ получава необходимото за своето продължение и съществуване. Духът промисля за тялото и за неговите потребности, то би погинало без такъв промисъл. Изкушавайки Христос, дяволът се обърнал, следователно, не към главния източник на човешкия живот. Желаейки да постигне своята цел, той се обръща към раба (тялото) вместо към неговия господар (духа), и изкушава тялото да придобие власт над своя господар, да го покори на своята воля. Но такъв порядък не бил нормален. Не духът се намира в зависимост от тялото, а тялото от духа. За да бъде живо тялото, е било необходимо духът да бъде жив. Но животът на духа не зависи от телесната храна. Само така изглежда. Духът се храни с друга храна. Тъй като образът и подобието Божие се заключават не в тялото, а в човешкия дух, то и храната, която храни духа, се подава от Бога – това е Божието слово. Дяволът представя човека преди всичко като телесно същество, а Спасителят представя човека като духовно същество. Господ сякаш забравил за храната на тялото, хранейки Своя дух, а дяволът забравил за храната на духа, изразявайки външна грижа за тялото. Грешката била разкрита и изкушението отблъснато.

Христовият отговор на дявола е взет от Втор. 8:3. Според превода на Седемдесетте това място се чете буквално така: „за да ти възвести, че човек ще живее не само с единия хляб, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста, ще живее човек“. Буквално от еврейски: „че човек не с единия хляб живее, че с всичко, което излиза от устата на Яхве, човек живее“. Руският текст във Второзаконие (както и българският, бел. пр.) се различава както от гръцкия, така и от еврейския и е най-близък до латинския текст Вулгата.

Трудно е да се каже по какъв текст е приведен цитатът в разглежданият стих на Матей. Но е сигурно, че Матей отстъпва тук и от еврейския текст, и от превода на Седемдесетте, което става ясно и от това, че „живее човек“, което е повторено и в гръцкия, и в еврейския текст, при евангелиста не се повтаря. Но оригиналният и точен смисъл на оригинала в Евангелието е запазен, като вместо еврейското „живее“, е казано „ще живее“, както е при Седемдесетте.

Във Второзаконие Моисей напомня на народа за неговото странстване по пустинята и казва, че там Бог „те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана… за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко [слово], което излиза из устата на Господа“. По какъв начин живее човек с Божието слово, е показал животът на евреите в пустинята. Независимо от глада Израил останал жив, защото Господ му заповядал да живее, и в случаите на нужда, по Божието слово, слизала манна. Следователно и за Спасителя не е било необходимо да се грижи за хляба, Бог ще Му даде храна, когато това бъде необходимо. Той няма да умре, ако и да не превърне камъните в хлябове. При Лука тези думи са предадени по-кратко.

Спасителят съкрушава хитростта на дявола с удивителен отговор. Той не прави това, което дяволът казва, за да не изглежда, че проявява славата на Своята сила по волята на противника, но и не отговаря, че това е невъзможно да се направи, защото не можел да отрече това, което вече е вършил нееднократно. Затова Господ не се съгласява с това, което Му предлага дяволът, и не отхвърля неговите разпитвания, но по този начин запазва за Себе Си решението да прояви Своята сила и да изобличи хитростта на противника с божествено красноречие. Затова Той му отговаря: не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие – тоест, не със земен хляб, не с материална храна, с която ти измами първия човек Адам, но със словото Божие, в което и се състои храната на духовния живот. Словото Божие това е Христос Господ, както казва евангелистът: В начало бе Словото, и Словото беше у Бога (Йоан 1:1).

Проповеди 51,2

За знаещия е ясно, че преди да получи манната, която е небесна храна, е нужно [човек] да страда и гладува, за да изтощи като храна своята тлъстина. Защото така е писано: “И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, в пустинята ето вече 40 години, за да те смири, да те изпита и узнае какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му или не. Той те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана, която ти не знаеше, и не знаеха и твоите бащи, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко слово, което излиза от устата на Господа” (Втор. 8:2-3).

Фрагменти, 63