Въпрос 14: Какво означават думите: „отвориха се очите им“ (Бит. 3:7), и как така престъплението е имало силата да им отваря очите? Думите „отвориха се очите им“ не означават, че престъплението е отворило очите им — да не бъде подобна мисъл! Нито пък е написано, че в самия акт на престъпването ще им се отворят очите, а след него. Защото се казва: „И като взе жената от плода и яде, и даде и на мъжа си, и ядоха, и се отвориха очите и на двамата“ (Бит. 3:7), което означава следното: Осъзнаването на греха обикновено идва със самото извършване на греха, и именно тогава човек започва да схваща големината на дързостта, която е извършил. Тоест, когато страстта тласка напред, когато вътрешният подтик увлича към греха, едва след беззаконния акт, след като страстта утихне и се успокои, тогава умът, като се издигне от тази гъста

Въпрос 23. Какво означават думите: „Ето, Адам стана като един от Нас, да познава доброто и злото“ (Бит. 3:22)? Зная, че някои твърдят, че тези думи изразяват ирония, и че в тях Адам бива упрекнат за преувеличените си мечтания и това, което е загубил поради безволието си – неща, които преди това е държал в ръцете си, дарени му от човеколюбието на неговия Творец. Други пък, макар да изказват сходно мнение, искат да кажат нещо различно: според тях, с тези думи се осмива злощастната участ на Адам. Съществуват и такива, които мислят, че самото деяние бива осмяно, тъй като заради него човекът бива повален, бидейки подтикнат от помисли, които надминават природните му сили и мярата, за която е бил счетен достоен от своя Създател. (more…)

Ямата, за която тук се говори, означава замисъла против ближния и голямата погибел, съгласно онова, което е писано: „Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви“ (Пс. 7:16); и: „Нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.“ (Пс. 9:17). И тъй, онзи, който копае и отваря такава яма за друг, най-напред сам пада в нея. Защото, докато замисля злото, преди ближният му дори да пострада, той вече е съсипал собствената си душа. Ако нанесе телесна вреда на другия, понякога дори го ползва, вместо да го унищожи; но себе си е хвърлил в бездната на душевната погибел. (more…)

Въпрос 11. Защо, след като Адам съгреши и прие като наказание смъртта, синът му, който дори не бе съгрешил, умира преди него? (Бит. 3:19; 4:8) Най-дълбокото и възвишено обяснение по този въпрос би могло да се потопи в бездната на божествените съдби (Пс. 35:7), оставяйки човешките разсъждения настрана. Но все пак, от това, което ни е достъпно, Адам наистина получи своето наказание, но синът му умира преди него, за да може виновният, виждайки със собствените си очи колко тежка и болезнена е смъртта, по-ясно да осъзнае тежестта на греха. И така, обзет от страх и тревога, чрез покаяние и скръб за дръзновението си, да омекоти наказанието. (more…)

Въпрос 8. Как да разбираме думите, че децата на Бога не вършат грях (1 Йоан. 3:9), а Писанието казва, че това са онези, които са се родили отново чрез кръщението и Духа. И въпреки това виждаме мнозина, които стават Божии чада чрез кръщението, а при все това вършат грях? Ако стават Божии деца онези, които са се родили чрез кръщението и Духа, и ако, както възкликва божественият Йоан, Божиите чеда не съгрешават, тогава ти питаш и се чудиш: как така, след толкова велик дар на банята на възраждането, с който сме се удостоили, отново прибягваме към греха? Но преди да изгладим тези на пръв поглед противоречиви думи, трябва да разгледаме самото апостолско изказване: как човекът, който е станал съвършено Божие дете, не може да върши грях. (more…)

Въпрос 2. Ако Бог си е починал от всички Свои дела на седмия ден (Бит. 2:2), как тогава Спасителят, Словото на Отца, казва: „Моят Отец работи досега, и Аз работя“ (Йоан 5:17)? У Твореца виждаме четири вида дела. Първото дело е първоначалното сътворение и създаването на всички същества, и в този смисъл е казано: „И на седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“ (Бит. 2:2). Тоест, след като Творецът завършил и осъществил естеството на всички същества за седем дни, оттам нататък вече не създавал нищо ново. Второто дело е поддържането и съхраняването на онова, което веднъж е било сътворено – от онзи момент насетне. Това дело по никакъв начин не допуска нито един вид да изчезне напълно и да се върне в небитие. Тази дейност и съхранение се наричат провидение и попечение от страна на Бога. И истинното Слово знае, че в тази Си