От Лука свето Евангелие – глава 15 – стих 20

„Като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува“. Ето как съди бащата, ето как лекува: на съгрешилия син той въздава с целувки, а не с бич. Любовта не забелязва прегрешенията. Бащата изкупва греховете на сина с целувка, покрива ги с прегръдки. Той прави това, за да не излага престъпленията на сина на показ, за да не измъчва сина. Бащата изцелява раните на сина, за да не остане у него нито един белег, нито едно петно. „Блажени са, казва Писанието, онези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити“ (Рим. 4:7). …

Отец тича насреща, тича отдалеч. „Христос умря за нас, когато още бяхме грешници“ (Рим. 5:8). Отец тича насреща: Той тича и при това Сам слиза от небесата и стъпва на земята. „Аз не съм сам – казва Христос, – но Аз и Отец, Който Ме е пратил“ (Йоан 8:16).

„Хвърли се на шията му“ – това стана, когато цялата Божествена природа чрез Христос слезе при нас и се въплъти в човека.

„И го обцелува“ – кога? Когато „милост и истина се срещнат, правда и мир се целунат“ (Пс. 84:11).

Той даде на сина „най-хубавата дреха“ (Лк. 15:22) — онази нетленна слава на безсмъртието, от която Адам се лиши. Даде „пръстен на ръката му“ (Лк. 15:22): този пръстен е почетен дар, знак на свобода, печат на Духа, знамение на вярата, залог на небесния брак. Чуй какво казва апостолът: „Сгодих ви за един мъж, за да ви представя на Христос като чиста девица“ (2 Кор. 11:2).

И даде „обувки на нозете му“, за да бъдат обути нозете на онзи, който възвестява благата вест. „Колко прекрасни са нозете на благовестниците на мира“ (Рим. 10:15; Ис. 52:7). (Проповеди)

А милосърдният Отец, виждайки го да идва отдалеч, не се гневи, не отвръща лицето си, не изпраща някой да го прогони, не затваря портите, не го оставя да се яви пред Него и след това справедливо да го укори, не го упреква за позора, който явно причини не само на себе си, но и на Отца. Той не го обвинява за нищо, а веднага подкрепя и засилва надеждата в бащината милост, която беше посадена в душата на сина, и я потвърждава, като се затичва да го посрещне и прегърне, за да се смири заедно със смирението на детето и с целувка да му покаже своята бащина нежност.

Блудният син веднага изпълнил своето намерение и тръгнал към бащата. Онзи отдалеч го видял и се хвърлил насреща му, прегърнал го и го целунал. При вида на такава любов синът не могъл да изрече молбата си баща му да го приеме като наемник. Той само изразил разкаяние пред своя баща. На това разкаяние бащата отвърнал със заповед към слугите да донесат „най-хубавата”, т.е. най-скъпата премяна, която се намирала у дома (στολή – дълга и широка дреха на знатните хора; Марк 12:38, 16:5; Откр. 6:11).