Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
Той често говори за тайнството [на причастието], за да покаже колко е необходимо то и че непременно трябва да се извършва.
Христос често говори за живота и възкресението, като иска да запечата тези слова в съзнанието на слушателите си. Това, което вече казахме на различни места, сега ще повторим накратко: тъй като всички хора ще възкръснат и ще живеят вечно, трябва да предположим, че възкресението на праведните ще бъде за блаженство, а на грешниците – за наказание, и отново, че вечният живот на праведните ще бъде в блаженство, а на грешниците – в наказание.
Книга Притчи Соломонови – глава 9 – стих 5
"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
Св. Макарий Велики Египетски (300 – 391)
Както, ако някой притежава голямо богатство, слуги и деца, той дава една храна на слугите, а друга на собствените си деца, родени от неговото семе (защото децата наследяват бащата и ядат заедно с него, уподобени на своя баща), така и Христос, истинският Господар, Който е създал всичко, храни злите и неблагодарните. Но Своите деца, които е родил от Своето семе и на които е дал от Своята благодат, в които се е изобразил Господ, Той отглежда и храни с различна отмора, храна, ястие и питие, отличаващи ги от останалите хора. Тези деца, които пребивават със своя баща Иисус, за тях Господ казва: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мен, и Аз в него, и смърт няма да види.“ Защото онези, които имат истинското наследство, са родени като синове от Небесния Отец и живеят в дома на техния Отец, както казва Господ: „Слугата не пребъдва в дома завинаги, но синът пребъдва завинаги.“
Затова, ако и ние желаем да се родим от Небесния Отец, трябва да направим нещо повече от останалите хора – да покажем усърдие, усилие, ревност, любов, добродетелен живот, да пребъдваме във вяра и страх [Божий], като желаещи да се удостоим с такива блага и да наследим Бога. „Господ е дял от моето наследие и моята чаша.“ (Пс. 15:5).
И така, виждайки доброто намерение и търпението ни, Господ показва своето милосърдие, и като ни очисти от сквернотата на греха и от вечния огън, който е в нас, ни прави достойни за Царството.
50 духовни беседи, слово 13