Книга Притчи Соломонови – глава 17

1.
По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
2.
Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
3.
Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва.
4.
Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
5.
Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
6.
Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
7.
На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста.
8.
Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
9.
Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
10.
На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
11.
Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
12.
По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
13.
Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
14.
Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
15.
Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа.
16.
За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
17.
Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18.
Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19.
Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20.
Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21.
Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22.
Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23.
Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24.
Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25.
Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26.
Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27.
Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28.
И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.