От Матея свето Евангелие – глава 20

1.
Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2.
и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3.
като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4.
па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5.
Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.
6.
А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7.
Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8.
А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9.
И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10.
А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11.
и като получиха, зароптаха против стопанина
12.
и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13.
А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14.
Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15.
нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16.
Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.
17.
И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:  
18.
ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;
19.
и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.
20.
Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.
21.
А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.
22.
Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.
23.
И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.
24.
И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.
25.
А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
26.
между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
27.
и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,  
28.
както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
29.
И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.
30.
И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
31.
А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
32.
Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?
33.
Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.
34.
А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.