Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 1 – Словото стана плът

Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 1

Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, - до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони:

благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас,

(като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,)

именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега,

като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа,

както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.

Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова.

И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко,

за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов,

изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия.

Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието,

тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други,

и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие.

Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други - от добро разположение.

Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми;

другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието.

Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам,

защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов,

според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт.

Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка.

Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.

Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;

но да оставам в плътта е потребно за вас.

И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата,

та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас.

Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,

и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам - за спасение. И това е от Бога,

защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,

като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене.