Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави’, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави’, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
По какъв начин те стигнаха до такъв въпрос? По-рано, когато излекува разслабения, [Христос] му каза: „Ето, ти оздравя; недей греши повече“ (Йоан 5:14). Като си спомниха, че онзи разслабен е бил така поради грехове, те казват: „Нека онзи да е бил парализиран заради греховете си; но какво ще кажеш за този? Той ли е съгрешил?“ – но това не може да се каже, защото човекът бил сляп от рождение. „Или родителите му?“ – но и това не може, защото „син не се наказва за баща си“.
Така и ние, когато видим страдащо дете, казваме: „Какво да кажем за него, какво е направило това дете?“, с което не питаме, а изразяваме недоумение. Точно така и учениците, когато казваха това, не толкова питаха, колкото се чудеха.
Нали е казано, че този човек е роден сляп? Как би могъл тогава някой да каже за него, че е ослепял заради своите грехове? Но това е невъзможно. Как би могъл някой да съгреши, преди изобщо да съществува? Но, казват, страданието е настъпило заради греховете на родителите му. Но и това е също толкова абсурдно – други, които са съгрешили, да прехвърлят отговорността върху него.
Затова и Господ казва: „Нито този е съгрешил, че да се роди сляп (защото това изобщо е невъзможно), нито заради греховете на родителите му той се е родил сляп; това би било недостойно за Божията справедливост и човеколюбие.
Словото, казано заради слепия, важи за всички, които излизат от утробата с някакво страдание. Никой от тези, които са увредени, не е бил наказан нито заради греховете на родителите си, още по-малко заради своите собствени. Как би могъл някой да съгреши, преди още да има участие в съществуването?
Такива страдания се случват на родените поради някакви неизказани и свръхестествени причини, които единствено Творецът знае.
Коментар върху Евангелието от Йоан, фрагмент 61
„кой е съгрешил“. Този път с Господа са били и Неговите ученици, чието присъствие не се споменава при разговора на Христос с юдеите (Йоан, глава 8). Учениците се обръщат към Господа с теоретичен въпрос: как да си обяснят обстоятелството, че слепороденият толкова страда? Кой е виновен за неговото мъчително положение? В Стария Завет учениците очевидно не са могли да намерят обяснение. Наистина, макар че законът на Моисей казва, че Бог наказва децата за греховете на родителите до трето и четвърто поколение (Изх. 20:5), но от друга страна, пророците са предвъзвестявали, че с настъпването на Царството на Месия това ще бъде отменено и всеки ще бъде наказван само за своята лична вина (Иер. 31:29 и сл.; Иез. 18:2 и сл.). За апостолите това Царство изглеждало като вече настъпило от момента, когато ангелите са възвестили мир на целия свят след раждането на Христос. Този сляп човек обаче очевидно им се е струвал роден след раждането на Христос. Как би могъл Бог да го накаже за греховете на родителите му, след като на земята се е установил мир? Но другото обяснение – личната вина на родения сляп човек – тук не подхождало, защото този сляп човек със сигурност не е имал време да извърши нещо престъпно, преди да се роди.
„за да се роди сляп“ (ἵνα). Междувременно, според общоприетия еврейски възглед, болестта все пак е трябвало да има за своя причина нечия вина: да се мисли така давал повод и Сам Христос (срв. Йоан. 5:14).
Много са начините на изпитанията (“изоставяне” – τῆς ἐγκαταλείψεώς) Едни страдат поради грехове, както онзи, на когото Спасителят каза: „Ето, оздравя; недей вече греши.“ Други пък страдат, за да се прослави Бог, както роденият сляп, за когото Господ рече: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се явят делата Божии върху него.“ Някои страдат по други промислителни причини, както децата, избити от Ирод, а други, които понякога страдат, за да бъдат възпрени от очакваното зло, или за да се обърнат от греха към добродетелта.
И, накратко казано, различни и многобройни са начините на Божия промисъл и на възпитанието, което идва от Него към нас, всички те са полезни и ни носят полза, дори и да не разбираме причините за тях. Един от тях е този, който се прилага към праведните, за да засияе скритата им добродетел, и, подобно на злато, изпитано в пещта, те да заблестят още по-ярко.
За Йов
Няма посочени паралелни места.
Теодор Мопсуетски (ок. 350 – 428)
За учениците Му не беше необичайно да задават въпроси от този род относно всичко, което се случваше с Господа, за да узнаят онова, което води към благочестие. Понеже те бяха оставили всичко и се бяха предали изцяло на Господа, за да се научат от Него на богопочитание и благочестие, заслужава похвала именно това, че се възползваха от възможността – сред случващото се – да Му задават такива въпроси.
Като видяха този човек, роден сляп, преди още да е могъл да съгреши, при когото неспособността да вижда се бе случила още когато е в утробата – те се смутиха, както е присъщо на човешката природа, защото се опитваха да съгласуват това обстоятелство със своята вяра. Те смятаха, че трябва да има сериозна причина за такова последствие, че такова нещастие не може да е без основание, понеже знаеха, че Бог управлява всички човешки дела. Поради своята човешка слабост не можеха да си представят, че всичко се е случило по някакъв друг начин, и затова приписваха станалото или на греха на родителите, или на самия слепец.
Не че той вече бе съгрешил и бе виновен за грях – и как би било възможно това, когато той още не се беше родил? Но понеже му предстоеше да извърши грехове, Бог, в Своето предведение, го задържал чрез такъв недъг. Те праведно и благочестиво смятаха, че греховете на хората са причина за всяко зло. Но понеже поради човешката си немощ не можеха сами по себе си да разбират нещо по-дълбоко, мислеха, че отговорността за недъга трябва да лежи или върху самия слепец, или върху родителите му – сякаш синът е получил наказание за техните грехове, или сам е причина за своето нещастие, като получил наказание за бъдещи грехове.
Коментари върху Евангелието от Йоан