Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата,
Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата,
„И допълвам – казва той – в моята плът недостига от Христовите скърби“ (Кол. 1:24). На пръв поглед казаното изглежда твърде дръзко; но то не произтича от самомнение – да не бъде! – а от любвеобилната му преданост към Христос. Защото той не желае страданията да бъдат смятани за негови, а за Христови, като иска по този начин да ги приобщи към Него.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 5 – стих 3
Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
Проф. А. П. Лопухин
За да внуши на колосяните още по-голямо уважение към приетата от тях вяра, апостолът казва, че е станал дори доброволен страдалец за всички езичници. Той е напълно убеден, че Евангелието, което им проповядва, им е необходимо като единствена и несъмнено спасителна истина.
„Подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът.“ Христос е извършил делото на нашето изкупление веднъж и завинаги. Но Той още не е изпил цялата чаша на скърбите и оскърбленията (θλίψεις) от човеците, тъй като по време на земния Си живот не е встъпвал в непосредствено общение с езичниците и Сам не е проповядвал Евангелието сред тях.
Сега такъв проповедник, продължаващ делото на разпространението на Евангелието сред езичниците, е апостол Павел, а страданията, които той понася от тях, представляват продължение на онези скърби и оскърбления, които Христос е претърпял през земния Си живот от юдеите.
„За тялото Христово“ – тоест за да може Христос по този начин да придобие пълното Си тяло, пълнотата на Църквата.
В основата на мисълта на Павел тук лежи представата, че на всеки християнин предстои да претърпи известна мяра страдания като Христов последовател (Деян. 14:22). Най-много подобни страдания, и то именно за благото на Църквата, са се паднали на апостол Павел. Той вече е претърпял много, но чувства, че трябва да изпие чашата на тези страдания докрай: „подпълвам“ – ἀνταναπληρῶ.