И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
Това, което е било духовно в Стария Завет, например вярата, благочестието, молитвата, постът, търпението, целомъдрието и пеенето на псалми – всичко това в Новия Завет се е увеличило, а не е намаляло. Затова в Евангелието ще намерите Захария, бащата на Йоан, който след дългото си мълчание изрича пророчество под формата на химн.
Тоест, с действието на Светия Дух, защото той беше получил благодатта на Светия Дух не по някакъв друг начин, а напълно; и дарът на пророчеството просия в него, както е казано по-нататък: И той пророкува. Захария, благославяйки Бога, казва, че Той е посетил Своя народ, като има предвид както израилтяните по плът, защото Той е дошъл при изгубените овце от дома Израилев; така и духовния Израил, тоест верните, които са били достойни за това посещение, според Божия промисъл.
Същото е казано и в евангелието според Лука: “И Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки: Благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който е предвидил изкупление за Своя народ и е издигнал за нас рог на спасение в дома на Своя раб Давид.”
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Изглежда, че речта на Захария се отнася за времето, когато сред еврейския народ се заражда особен интерес към личността на Захариевия син (стих 66). В тази реч Захария говори като свещеник – това е първото. След това в много отношения той напомня на старозаветните пророци, които предсказват идването на Месията, особено на Исайя (Ис. 40) и Малахия (Мал. 3 – 4). Освен това Захария повтаря мислите на псалмопевеца (Пс. 131; Пс. 40; Пс. 71; Пс. 105).
“пророкува”. С тази дума се обозначават не само предсказанията, но и вдъхновената реч изобщо (срв. 1 Цар. 10:10; 1 Кор. 12:10). Речта на Захария се разделя за удобство на три части. В първата част Захария възхвалява Бога за изпращането на Месията в света и за спасението на Израил (стихове 68 – 75). Във втората той пророкува за назначението на сина си като Предтеча на Господ (стихове 76 – 77), а накрая, в третата част (стихове 78 – 79), отново се обръща към личността на Месията и описва с величествени думи както Неговото пришествие при хората, така и благата, които Той ще им даде (срв. Богословский, с. 290).