Деяния на светите Апостоли – глава 28 – Словото стана плът

Деяния на светите Апостоли – глава 28

И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.

Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.

Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.

Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.

А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.

Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.

И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.

След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;

те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.

След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите.

И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.

Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;

там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим.

Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.

Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.

След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.

Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;

но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.

По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.

А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.

Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.

И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.

Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.

Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:

"иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,

защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".

И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.

Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.

Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,

като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.