Книга Песен на Песните, от Соломона – глава 7

1.
Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! - Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?
2.
Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;
3.
коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти - купен пшеница, обиколен с кринове;
4.
двете твои ненки - като две яренца, сърнински близначета;
5.
шията ти - като стълб от слонова кост; очите ти - Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти - ливанска кула, обърната към Дамаск;
6.
главата ти на тебе - като Кармил; и косата на главата ти - като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.
7.
Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
8.
Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки - на гроздове.
9.
Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните й; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри - като мирис от ябълка;
10.
устата ти са като най-добро вино. - Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.
11.
Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.
12.
Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;
13.
утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
14.
Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!