Да започнем с необходимите лексикални уточнения. Съвременната терминология различава „житие“ на християнски светец от езическо или светско „жизнеописание“; жанрът на „житието“ се нарича агиографски, а жанрът на „жизнеописанието“ – биографичен. „Житие“ е църковнославянски синоним на руската дума „жизнь“[1], „живот“; по-точно, наред с думата „живот“, то е един от двата функционално разграничени синонима, чието съотношение с гръцката лексика ще бъде изяснено по-долу. „Жизнеописание“ пък е словообразувателна калка на гръцката дума βιογραφία – „биография“. Но нашата терминологична употреба не съответства на употребата в античната древност и християнското Средновековие. Трябва да вземем предвид, че на гръцки и на латински и едното, и другото се обозначават с една и съща дума: съответно βίος и vita

1.1 Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий. „Начало“. Книгата Битие, а заедно с нея и Тората (Петокнижието), както и целият канон на Стария Завет, започват с думите „В начало“ (בדאשיח , берешит). Еврейският читател е бил приучен да обръща особено внимание на това коя буква стои в началото на свещения текст; юдейската традиция е съхранила разсъждения защо първата буква на текста на Тората е именно ב (бет), а не някоя друга. Това се обяснявало, например, с обстоятелството, че с тази буква започва коренът на глагола בדן (берах) – „благославям“, или с това, че нейната форма, наподобяваща скоба, изразява забрана да се пита за онова, което е било преди сътворението на света (вж. Bereshith rabba I). Разказва се и за спор между всички букви на азбуката за привилегията да заемат това почетно място; загубилите букви