благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
По-скоро трябва да се презре временното заради вечното, както лявото заради дясното. Такъв винаги е бил стремежът на светите мъченици, защото окончателното възмездие се търси справедливо едва когато вече няма място за поправяне, тоест на последния и най-висш съд.
Сега обаче трябва повече от всичко друго да се внимава да не се изпусне търпението — поради жажда за отмъщение, търпение, което трябва да се цени по-високо от всичко, което може да ни бъде отнето от неприятеля, дори и против волята ни.
Послания
Законът повелява да се отмъщава. А Евангелието — да отвръщаш на враждата с любов, на омразата — с доброжелателност, на проклятията — с молитви, на гоненията — с подкрепа, на алчните — с търпение и благодарност за благодеянието.
Колко по-съвършен е онзи духовен борец, който дори не усеща раната!
Тълкувание на Евангелието според Лука
Има два пътя: един на живота и един на смъртта, и голяма е разликата между тези два пътя. А ето пътят на живота:
Първо, възлюби Бога, Който те е сътворил; второ – възлюби ближния си като самия себе си; и не прави на другия онова, което не би желал да се случи на теб.
Учението, което произтича от тези думи, е следното: благославяйте онези, които ви проклинат, молете се за враговете си (Лука 6:28), постете за онези, които ви преследват.
Защото каква благодарност има в това, ако обичате онези, които ви обичат? (Лука 6:32) Нима и езичниците не правят същото?
А вие обичайте онези, които ви мразят, и няма да имате враг.
Въздържай се от плътски страсти. Ако някой те удари по дясната буза – обърни му и другата, и ще бъдеш съвършен. Ако някой те принуди да вървиш една миля, върви с него две. Ако някой ти вземе горната дреха, дай му и долната. Ако някой вземе нещо твое, не искай да ти го върне, защото не можеш. На всеки, който ти поиска, дай, и не искай обратно.
Тук започва първата част на беседата (тя продължава до стих 39). Лука пропуска всичко, което Христос казва в Евангелието на Матей за отношението Си към Мойсеевия закон и неговите тълкуватели (Мат. 5:17 – 48), както и изобличенията Му срещу лицемерите – ревнители на закона (Мат. 6:1 – 18). Въпреки че всички тези речи на Христос са били известни на евангелиста (срв. Лука 16:17 – 18), той не е сметнал за необходимо да ги цитира, защото читателите на неговото Евангелие, които са били далеч от еврейските отношения, не биха могли да се заинтересуват от разкриването на неправилността на възгледите на книжниците и фарисеите в разбирането на Мойсеевия закон. Евангелист Лука изрично съобщава думите на Христос, които са имали универсална цел.
“вам, които слушате”. Христос очевидно противопоставя истинските Си слушатели на онези “богати”, за които току – що е говорил. Това са хора, способни на нравствено усъвършенстване. Първата заповед в напътствията на евангелист Лука към тези слушатели е заповедта за любов към враговете, която в Евангелието на Матей заема своето място в края на пета глава (Мат. 5:44).
Деяния на светите Апостоли – глава 7 – стих 60
И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 14
благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 3 – стих 10
Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
От Лука свето Евангелие – глава 23 – стих 34
А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 20
И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 20
И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
Св. Киприян Картагенски (ок. 200 – 258)
Как да възлюбиш враговете си, така че да се молиш за онези, които те преследват и мразят? Виждаме как това се изпълни в делото на свети Стефан: когато юдеите със сила и с камъни го убиваха, той не търсеше отмъщение, а се молеше за прошка на своите убийци, казвайки: „Господи, не им вменямай този грях“ (Деян. 7:58–60). Такъв трябваше да бъде първият мъченик на Христа — не само проповедник на страданията на Господа, но и подражател на Неговото кротко търпение.
За добродетелта на търпението