От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 28

Евангелието е живот, а нечестието и невежеството са смърт за душата. И така, [душата] може да „умира“, и при това да остава безсмъртна.

Как е безсмъртна? По това, че в нея винаги съществува някакъв живот, който никога не изчезва. А как „умира“? Не така, че животът напълно изчезва, а като се лишава от истинския живот. Защото и душата, и животът са различни неща, и самата душа има свой собствен живот.

Обърни внимание на реда в творението: животът на тялото е душата, а животът на душата е Бог. Както в тялото трябва да присъства животът, тоест душата, за да не умира тялото, така и в душата трябва да присъства животът, тоест Бог, за да не умира душата.

Как умира тялото? Като бъде лишено от душата. А как умира душата? Като бъде оставена от своя живот – Бога.

Затова, като разбереш това, знай твърдо и се придържай към него: тялото е мъртво без душата, а душата е мъртва без Бога. Всеки човек без Бога има мъртва душа.

Ти скърбиш за мъртвите – по-добре скърби за греховете; скърби за нечестието, скърби за неверието. (Проповеди 65.5)

„Не бойте се от убиващите тялото.“ Защото същността на човека не е тялото, а душата. Именно нея Бог създаде по Свой образ и нея обича; заради нея създаде и света. Врагът ѝ завижда и я преследва. Заради нея и Сам Син Божий дойде в света.

А тялото е като одежда на душата, както казва апостолът: „…защото не желаем да се съблечем, а да се облечем, за да бъде смъртното погълнато от живота“ (2 Кор. 5:4).

И тъй, ако някой от злоба разкъса дрехите, в които е облечен човек, той ще счете това за обида, но няма да претърпи вреда в своята природа; така и ако тялото, в което е облечена душата, бъде убито от нечестивци, душата, макар и да изпитва болка при това, не претърпява вреда в своята природа.

Как тогава казваш, че душата загива? Нима не е създадена безсмъртна? Смъртта обаче не означава само телесен край, но се нарича и наказание. Затова и Павел казва: „Всеки ден умирам“ (1 Кор. 15:31). А Йоан в Откровението казва: „Блажен е онзи, който има дял в първото възкресение; над тях втората смърт няма власт“ (Откр. 20:6).

А „втората смърт“ е огън и сяра. Виждаш, че под „погубване“ се разбира не унищожение на душата, а мъките на геената – това е именно втората смърт. (PG 56:762-64)