Аполинарий Лаодикийски (310 – 390)

Наричан е също Аполинарий Млади. Епископ на Лаодикия в Сирия. Представител на Александрийската богословска школа и ученик на св. Атанасий Велики. Ярък антиарианин и привърженик на учението на Никейския събор за двете природи в Христос, но в същото време формулира учение за съчетаването на двете природи – божествена и човешка в Христос, което не съответства на църковното. Това негово учение е осъдено като еретично на Втория вселенски събор (381).

Бил е много популярен тълкувател на IV век. Използвал еврейския оригинал, превода на Седемдесетте и др. Йероним е бил негов слушател по време на лекциите му и ни информира, че тълкуванията му се отличавали със своята лаконичност. Трудовете му са достигнали до нас чрез косвени свидетелства и цитати на откъси. Не тълкувал Писанието алегорично, нито историко-филологически. Стремял се е към нравственото значение и често използвал типологията. Запазени са тълкувателни бележки върху Песен на песните, Притчи, Йов, Йеремия, Йезекиил и Даниил. От Новия Завет, според Йероним, е имал коментари върху Матей, Първо послание до коринтяни, Послание до галатяни, Послание до ефесяни, както и откъслечни бележки върху Йоан, Лука.

Всички тълкувания от Аполинарий Лаодикийски (310 – 390)

От Матея свето Евангелие

Гл. 5 22