Теодор Мопсуетски (ок. 350 – 428)

Ранновизантийски църковен деятел и писател, родом от Антиохия, мопсуетски епископ. Обърнат към християнството от своя приятел св. Йоан Златоуст. Приемат двамата монашество. Един от най-влиятелните богослови на Изток във времето след Ориген. Заради христологичните му възгледи за “двамата сина” е осъден повече от век след смъртта си на Петия Вселенски събор. В тълкуванията си на Библията следва метода на своя учител Диодор от Тарс, т.е. историко-граматическия метод – с изясняване на етимологиоята на думите, идиомите и др. Учи, че Старият Завет е сянка на истината и се съдържа в Новия.

Тълкувания:

(изберете книга и глава, за да се отворят съответните стихове)