Още в Стария Завет Бог е дал предвкусване на Неговата троичност
Според нас, православните, но и според римокатолиците и почти всички протестанти, Бог е три Лица: Отец, Който е нероден, Синът, Който се ражда непосредствено от Отца, и Светият Дух, Който непосредствено изхожда от Отца. Пример, за да добием някаква представа за тайната, е слънцето. И то е три неща: дискът, светлината, която се ражда непосредствено от диска, и топлината, която непосредствено изхожда от диска. Слънце е дискът, слънце е светлината, слънце е топлината, но не са три слънца, а едно слънце. Така и Бог е Отец, Бог е Синът, Бог е и Светият Дух, но не са три Бога, а един Бог. Защото и трите лица имат една и съща същност – Божеството.
Привържениците на хилиазма (учение за 1000-годишното земно царство на Христос, което в наши дни изповядват Свидетелите на Йехова) отричат тази най-велика истина на нашата вяра, а именно че единият по същност Бог е троичен по ипостаси или по лица: Отец, Син и Свети Дух. Според тях Яхве е само Отец, а Синът е извън божествената същност – творение на Отца, а не е роден; и Светият Дух е просто сила, а не лице.
Множество парадоксални и удивителни места в Писанието, немислими и недостъпни за човешкия ум, намекват или ясно разкриват тайната на триединия Бог. В следващото изложение посочваме някои от тях.
Тайнствени множествени числа
„И рече Бог: да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие… И сътвори Бог човека, по Божий образ го сътвори“ (Бит. 1:26–27).
Бог не каза: „Нека направя човек според Моя образ“, а каза в множествено число: „Нека направим човек според Нашия образ“. В смисъла на това множествено число е изключено да се включват ангели, защото „Бог сътвори“ човека, а не ангели, и го сътвори „по Божий образ“, а не по образ на ангелите. Следователно Бог не е едно единствено лице, а повече, които съвместно са участвали в сътворението на човека.
„И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас“ (Бит. 3:22).
Изразът „един от нас“ изключва възможността „нас“ да е множествено число на величие. Тоест Бог каза: „Ето, Адам по отношение на познанието за доброто и злото стана като един от нас – божествените лица“.
„И рече Господ… Елате, и като слезем, нека смесим там езиците им… Понеже там Господ смеси езика на цялата земя“ (Бит. 11:6–9). Формата във 2 л. мн. ч. „елате“ (в синодалния превод на бълг. език: „нека слезем“, бел. пр.) изключва да става дума за употребата на множествено число на величие. Също така „елате“ показва, че Бог (Отец) се обръща към повече от едно божествено лице.
„И чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя и кой ще отиде заради Нас?“ (Ис. 6:8, според масоретския текст). Господ говори в единствено число за Себе Си („да изпратя“) и в множествено число („заради нас“), защото има предвид и другите божествени лица.
„Представете делото си, казва Господ… нека представят и ни кажат какво има да стане; нека възвестят нещо, преди да е станало, и ние ще вникнем с ума си и ще узнаем как се е то свършило, или нека ни предскажат за бъдещето. –Кажете, какво има да стане в бъдеще, и ние ще знаем, че вие сте богове; или направете нещо добро или лошо, за да се почудим и заедно с вас да видим. … Кой е възвестил за това отначало, за да знаем? И много по-отрано, за да кажем…“ (Ис. 41:21–23, 26 според масоретския текст; вж. също и гл. 9). „Кой от тях е възвестил това и ни е показал предишните неща?“ (Ис. 43:9 според масоретския текст). В тези два откъса Бог едновременно използва множество форми в множествено число за Себе Си.
„Така казва Господ: глас от смут и ужас чуваме ние“ (Йер. 30:5, според масоретския текст). Господ казва „чуваме“, защото е повече от едно лице.
„Така казва Господ Бог за Едом: вест чухме от Господа“ (Авдий 1, според масоретския текст). Господ казва „чухме от Господа“, защото повече от едно лице, но един по същност Господ, чуха от друг Господ, очевидно от Отца.
„Иисус му отговори и каза… Истина, истина ти казвам: ние говорим онова, което знаем, и свидетелстваме за онова, което сме видели, но вие не приемате нашето свидетелство“ (Йоан 3:10–11). Тук Иисус говори в множествено число, защото освен Себе Си има предвид и Светия Дух (срв. Йоан 3:5–8, 34).
„Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30). Чрез множествената форма „сме“ Синът причислява Себе Си към Отца. Заслужава внимание, че първо споменава Себе Си, а после Отца. Човек или ангел никога не би казал: „Аз и Отец сме едно“. Синът и Отец са две Лица, но една същност – едно Божество.
„Иисус му отговори и рече: Ако някой ме люби, ще спази словото ми, и Моят Отец ще го възлюби; и ще дойдем при него, и жилище у него ще направим“ (Йоан 14:23). Иисус и Неговият Отец идват и обитават във всеки вярващ, което означава тяхното всеприсъствие и следователно тяхната божественост.
„Отче свети, опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както и Ние сме“ (Йоан 17:11). „Както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, за да бъдат и те едно в Нас… И славата, която Ми бе дал, Аз я дадох на тях, за да бъдат едно, както и Ние сме едно“ (Йоан 17:12–22). Тук Иисус причислява Себе Си към Бога Отца и казва „ние“, „нас“ и „сме едно“ – нещо, което човек или ангел никога не би сторил.
Особено забележителни са два подобни, изключително парадоксални множ. числа в два пасажа от еврейския текст на Стария Завет. Цитираме пасажите така, както точно са в еврейския текст, а не в преводи, които променят тези множествени числа в единствени.
„Никой не казва: Къде е Бог – моите Създатели, Който дава песни през нощта?“ (Йов 35:10, וְלֹ֣א אָמְר֔וּ אַיֵּ֖ה אֱלֹ֣והַּ עֹשָׂ֑י נֹתֵ֖ן זְמִיר֣וֹת בַּלָּֽיְלָה׃, масоретски текст).
„Помни твоите Създатели в дните на младостта си“ (Екл. 12:1, וּזְכֹ֣ר אֶת־בּוֹרְאֶ֔יךָ בִּימֵ֖י בְחוּרוֹתֶ֑יךָ עַ֚ד אֲשֶׁ֣ר לֹא־יָבֹ֔אוּ יְמֵ֖י הָרָעָ֑ה וְהִגִּ֥יעוּ שָׁנִ֖ים אֲשֶׁר־תֹּאמַ֥ר אֵין־לִ֖י בָהֶֽם־חֵֽפֶץ׃).
И така, не казва „Бог – моят Създател“, а „Бог – моите Създатели“. Също не казва и „Помни твоя Създател“, а „Помни твоите Създатели“.
Единият по същност Бог е повече от едно Лице – Създатели или Творци на човека (срв. Бит. 1:26).
Тайнствените единствени числа
„Да сътворим човек по Наш образ“ (Бит. 1:26). Много са божествените лица, но един е образът (една е същността).
„А Сам Бог и Отец наш, и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас“ (1 Сол. 3:11). Тъй като става дума за двама – за Бога и за Христос, апостолът би трябвало да употреби множествено число: „да насочат“. Но апостолът употребил единствено число „да насочи“, защото двамата са едно по същност – един „Господ“, както се казва в следващия стих (12).
„А Сам Господ наш Иисус Христос и Бог и Отец наш, Който ни възлюби… да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело“ (2 Сол. 2:16–17). И тук, понеже става дума за двама – Христос и Бог, апостолът би трябвало да използва множествено число: „да утешат“, „да укрепят“. Но той употребил единствени числа „да утеши“, „да укрепи“, защото двамата са едно по същност.
„И царството на света стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува във вечни векове“ (Откр. 11:15). Понеже царствата преминават към двама – Господ и Христос, нормално би било да се каже „ще царуват“. Но е употребено единствено число „ще царува“, защото двамата са един по същност Цар.
„Те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос, и ще царуват с Него“ (Откр. 20:6). Нормално би било да се каже „и ще царуват с тях“. Но е казано „и ще царуват с Него“, защото Бог и Христос по същност са един.
„И престолът на Бога и на Агнето ще бъде в града. И Неговите слуги ще Му служат; и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им“ (Откр. 22:3–4). Този пасаж е изключително парадоксален и удивителен: срещат се множество единствени числа там, където по правило се очакват множествени. Тоест пасажът нормално би трябвало да гласи: „И престолите на Бога и на Агнето ще бъдат в града. И техните слуги ще им служат; и ще видят лицата им, и имената им ще бъдат на челата им“. Чрез множеството единствени числа в този пасаж от Откровение се показва същностното единство на Бога и на Агнето по начин, който можем да наречем класически. Бог и Агнето имат един престол, един образ, едно име! И вярващите в Бога и Агнето са слуги на Един и Му служат като на Един! Особено внимание трябва да обърнем на това, че Бог и Агнето имат едно име.
Откъс от книгата: Αντιχιλιαστικόν ἐγχειρίδιον; 5-то издание, Атина 1994