Книга Премъдрост Соломонова – глава 9 – Словото стана плът

Книга Премъдрост Соломонова – глава 9

Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си

и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари

и да управлява света свето и справедливо, и с душевна правота да върши съд!

Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си,

защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони.

Та и да беше някой съвършен между синовете човешки, без Твоята премъдрост той ще бъде признат за нищо.

Ти ме избра за цар на Твоя народ и за съдия на Твоите синове и дъщери;

Ти каза да съградя храм на Твоята света планина и олтар в града на Твоето обиталище, по подобие на светата скиния, която изпървом Ти бе приготвил.

С Тебе е премъдростта, която знае делата Ти и е била там, когато си правил света, и знае, какво е угодно пред очите Ти и какво е право според Твоите заповеди;

прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе;

защото тя всичко знае и разбира и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си;

и делата ми ще бъдат благоприятни, и ще съдя народа Ти справедливо и ще бъда достоен за престола на баща си.

Защото, кой човек може да познае Божиите намерения? или кой може разбра, какво е угодно Господу?

Нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли,

защото тленното тяло тежнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум.

Ние едва можем да постигнем и това, що е на земята, и с мъка разбираме това, що е наръки, а какво е на небесата - кой е изследвал?

А волята Ти кой би познал, ако не беше дарувал премъдрост и не беше пратил отгоре Твоя Свети Дух?

И тъй, пътищата на земните жители се оправиха, и людете се научиха на това, що е Тебе угодно,

и се спасиха чрез премъдростта.