Тълкувание на евангелското четиво от третата неделя на Лука: Лука 7:11–17 Разделът Лука 4:14–9:50, който описва дейността на Христос в Галилея, започва с първата Му проповед в Назарет, където Иисус, вместо да направи някакво програмно заявление за делото, което предстои да извърши на земята, уверява слушателите си, че за Него говори пророк Исая (61:1–2), когато възвестява: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница, да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи“ (Лука 4:22). И когато Иисус вижда, че сънародниците Му Го гледат с недоверие, им напомня, че подобно отношение срещнали от своите съвременници и

А: „Изповядваме, че това Писание съдържа по най-пълния начин Божията воля и че всичко, в което хората са длъжни да вярват, за да постигнат спасение, се преподава в него изчерпателно… Поради тази причина, никой човек – дори апостол – няма право да учи по различен начин от това, на което вече сме били научени от Светото Писание.“ Б: „Ако възникне въпрос, свързан с Писанието, нека той да не бъде тълкуван по друг начин, освен така, както са го предали светилата и учителите на Църквата в собствените им съчинения.“ Тези два текста са разделени от приблизително девет века и в своята категоричност изразяват два напълно различни начина на мислене и разбиране на Свещеното Писание. (more…)