От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 25

„Веелзевул“ наричали княза на демоните. Макар че не е ясно написано, че юдеите пряко са наричали Христос Веелзевул, вероятно е, че и тази хула са отправяли към Него.

Или пък по друг начин са Го наричали Веелзевул, понеже юдеите Го обвиняваха, че е приятел на Веелзевул, като казваха: „Този не изгонва бесове, освен чрез Веелзевул, княза на бесовете“ (Мат. 12:24), както ще видим по-нататък.

Разбира се, те изричаха и много други хули срещу Него, но Той посочва само тази като най-тежката от всички.

Тези думи означават: „Достатъчна утеха за вас е и това, че Аз, вашият Учител и Владика, понасям същото поругание като вас. А ако и след като чуете това, още скърбите, знайте и друго: след кратко време ще се освободите от презрението.

Защо скърбите? Заради това, че ви наричат шарлатани и измамници? Почакайте малко – и всички ще ви наричат спасители и благодетели на света. Времето разкрива всичко скрито: то ще изобличи клеветата на враговете и ще яви вашата добродетел.

Защото, ако с делата си се покажете като спасители и благодетели и проявите всяка добродетел, хората няма да слушат техните думи, а ще гледат истината на делата. Тогава [всички] ще видят кои са клеветниците, лъжците и злодеите, а вие ще засияете по-ярко от слънцето, защото времето ще открие и ще възвести кои сте, ще издаде глас по-силен от тръба и ще направи всички свидетели на вашата добродетел.

И тъй, нека сегашните Ми думи не ви довеждат до униние, а да ви окрилят с надеждата за бъдещите блага. Защото е невъзможно делата ви да останат скрити.“

Знанието за предстоящите събития е много полезно за придобиването на търпение, особено когато желанието да се понасят страдания се подкрепя от пример.

Нашият Господ, Който е вечната светлина, водачът на вярващите и източникът на безсмъртие, предварително даде на Своите ученици утеха за бъдещите им страдания, за да не мисли някой ученик, че е по-голям от Учителя или слуга – по-висок от Господаря.

Защото, ако поради ненавист те дадоха бесовско име на главата на дома, колко повече всякакви несправедливости и оскърбления ще причинят на неговите домашни, които са по-близо до него!

И тъй, ние достигаме до участие в славата, ако станем подобни на Господа и претърпим същите страдания.

Ученикът може, разбира се, да надмине своя учител, а робът – своя господар. Но невинаги става така. Обикновено е напълно достатъчно, ако робът или ученикът достигнат дотам поне да приличат на своите господари или учители. Това е особено вярно, когато става дума за такъв Учител като Христос. Абсолютно невъзможно е учениците да се сравняват с Него. За тях би било напълно достатъчно, ако поне малко приличат на своя Учител. А в какво да приличат? В необикновената способност да поучават, в извършването на необикновени чудеса? Не, но по това, че трябва да пострадат като своя Учител. Те, разбира се, могат да Му подражават в това. Но никога няма да им се наложи да се сравняват с Него в това отношение.

По-нататъшната реч сякаш обяснява защо това е така. Ако стопанинът на дома, учителят, господарят е наричан Веелзевул от злите хора, то домашните, учениците, подчинените му не могат да се надяват на по-добро отношение към себе си. Въпросът разбира се не е в названието само по себе си, а в последствията, които произтичат от него. Както и да бихме обяснили думата Веелзевул, да наречеш някого така при всички случаи е признак на лоша връзка и знак за враждебно отношение към този човек. Така, ако хората се отнасят враждебно към учителя, учениците трябва да очакват да бъдат третирани по същия начин. Забележително е, че Спасителят, както е видно от Евангелията, никога и никого не е наричал Веелзевул. С Велзевул се свързва само Неговата дейност (Мат. 9:34, 12:24-27; Марк. 3:22; Лук. 11:15, 11:18-19). Изразявайки се по начина, посочен в Евангелието, Той иска да каже точно това.

Самата дума Веелзевул е създала много трудности на екзегетите и може да се каже, че въпросът не е решен и до днес. С това име се наричало филистимското божество в Акарон, за което се срещат само прости споменавания в 4 Цар.1:2, 3, 16. Но там това име навсякъде се изписва на еврейски, не Веелзевул, но Веелзебуб. Тъй като „зебуб“ на еврейски означава „муха“, то и думата Веелзебуб е възможно да се преведе като „бог (господар, началник) на мухите“. С подобно обяснение на тази дума се съгласува и преводът на Седемдесетте, които навсякъде в указаните места предават Веелзебуб чрез «Ваал-муха» (Βάαλ μυῖα), акаронското божество. Но бил ли е този Ваал „бог на мухите“, или самият той е бил „бог-муха“, е извънредно трудно да се реши поради липса на данни.

Доколкото ни е известно, от достигналите до нас от древността сребърни монети само на една монета на Арад се среща изображението на муха, но и това показва, че на езичеството не е била чужда представата за „бога-муха“. За нас не е необходимо да се впускаме в някакви подробни изследвания за този филистимски бог, които читателите ще намерят в коментарите на Четвърта книга на Царете. Ако в Новия Завет името на акаронския бог беше Веелзебуб, то тълкуванието би било опростено поне наполовина. Но в Новия Завет ние не срещаме името Веелзебуб, а навсякъде е Веелзевул, впрочем, далеч не във всички кодекси. Вулгата, Сирийският Пешито, Сирийско-Синайският, Киприян, Йероним, Августин, Беза и други пишат Βεελζεβούβ.  По такъв начин възникват въпроси, първо, за връзката на този новозаветен Веелзевул към акаронския Веелзебуб, дали Веелзевул е същото онова божество, което са почитали в Акарон, или е друго, и, второ, какъв е правилният прочит в Новия Завет – Веелзевул или Веелзебуб.

На последния въпрос е възможно да се отговори положително в този смисъл, че прочитът Веелзевул е по-удостоверен от Веелзебуб. Но в такъв случай с какво да се обясни подобна промяна, като се предполага, че това е същият акаронски бог, само че наречен другояче? Обяснява се с това, че еврейските шегаджии и присмехулници изменили думата „зебуб“ в „зевул“ – дума, която се среща в Талмуда (от „забал“ – свива, смачква) и която означава буца, нечистота, тор и по този начин акаронския бог от „бог на мухите“ се превръща в „бог на нечистотиите“ или „на торта“. Макар подобни промени да имат аналози и в други случаи, защото „ругатните срещу идолопоклонниците били явно разрешени при иудеите“, обаче, срещу подобна версия може да се възрази, че тор на равински език е „зебел“, а не „зевул“ и по такъв начин би се получило не Веелзевул, а Веелзебел. Освен това, ако приемем подобно мнение, ще се окаже, че Спасителят, за да изрази мисълта Си, е използвал в случая популярно остроумие, и то не съвсем от чист характер, което едва ли е вероятно.

Затова някои приемат друго обяснение, според което Веелзевул означава “бог (господар) на дома” (dominus domicilii), първо, защото в равинската литература “зебул” е името на четвъртото небе, където се намират небесният Йерусалим, храмът, олтарът и Михаил, а “зибул” е идолската жертва, и второ, защото самият Христос изглежда обяснява значението на името, което използва, с думите “стопанин на къщата”.

Това обяснение също подлежи на много възражения, но засега остава единственото, на което можем да се спрем. В този случай Веелзевул означава “глава на храма” или “на идолското жертвоприношение”. “Това е най-злият и главен от демоните, който е подбудител на идолопоклонството и го насърчава. И така „Господарят на храма” (който е Неговата Църква) за тях бил „глава на идолското богослужение“, представител на най-лошите демони. Какво можели да очакват „домашните му“ при такова отношение?“. (Едерсхайм).

[В действителност, етимологията на тази дума е друга: арамейският корен „завав“ или „давав“ обозначава „жалба, иск“ (от акадското dabа-bu). В такъв случай „баалзевав“ обозначава не друго, а „господар на обвинението“, тоест просто „ищец, обвинител“. В подобен смисъл тази дума широко се е употребявала до XIII в. след Р.Хр., включително в сирийския език. Отъждествяването на тази дума със сходно звучащата дума „муха“ (евр. „зевув“) е резултат от народната етимология, във време когато първоначалното значение на акадското заимстване се забравило, което довело до промяната на фонетичния облик на думата от „баалзевав“ на „баалзевув“. Еврейският еквивалент на думата „баалзевав“ е думата „сатан“, първоначално означаваща „противната страна в съда». – бел. ред. на новото руско издание].

В заключение ще отбележим, че в този стих има една доста странна конструкция, неизразена в руския превод. Според буквалния превод: „доста е за ученика (–на ученика) да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си“. Вместо датив („на слугата“ или „за слугата“) във втория случай в гръцкия текст е поставен именителен падеж („слуга“). Смята се, че този именителен падеж се дължи на „небрежния превод“.