Въпрос 3: По какъв начин Ангелите предстоят пред Бога. И как, според книгата на Йов, сред тях се явява и дяволът. Как Ангелите узнават Божията воля, и как тъмният демон се е осмелил да застане пред Бога.
В отговор на недоумението ти как Ангелите предстоят пред Бога, когото никога не са видели в същността Му; как узнават волята Му; и как дяволът може да се яви сред тях пред Бога – трябва най-напред да кажем, че това е над силата на човешкия разум. Само на Бога и на самите Ангели е известно по какъв начин те стоят пред Него. Може би това е открито и на онези хора, които, като Ангелите, живеят ангелски живот на земята и са удостоени от Бога да получат такова знание. Но как бихме могли ние, земните, да постигнем с ума си тайните за безплътните и за онова, което превъзхожда естеството ни?
Все пак, доколкото можем да разберем от Свещеното Писание, казваме: Ангелите предстоят пред Бога с божествена любов, със съсредоточено съзерцание и с пламенен копнеж около Него. Те не стоят пред Него телесно или на място, защото Бог е безпределен и над всичко сътворено, а пребивават близо до Него чрез любовта, чрез общението с Него и чрез това, че се изпълват от Божието сияние и ослепителна светлина. Защото и самите Ангели не виждат Бога в Неговата същност, понеже и за тях, както за всички твари, Той е по природа невидим и непостижим. Те не могат да видят Онзи, който е над тяхното сътворено естество.
Ако ние не сме в състояние да виждаме сетивно Ангелите, понеже те са по-висши по природа, то колко повече самите Ангели не могат да видят по същност Нетварния Бог. Те обаче, като участват в Божествената светлина, получават от Него откровения; и понеже умът им се движи от Първоума – Бог Отец, словото им – от Живото Божие Слово, чрез което са разумни, а освещението и действието си имат от Пресветия Дух, по този начин Ангелите разбират Божията воля. Те я узнават безплътно, по духовен начин, и се устремяват към нейното изпълнение с цялата си ревност и без умора.
А според разказа в книгата Йов, и дяволът застанал „сред Ангелите“. Но това не е било по място или по начин, както стоят Ангелите пред Бога. Защото как може да се нареди до тях онзи бунтовник, който отпадна от небесния живот? Както и Спасителят казва: „Видях сатаната да пада от небето като мълния“ (Лука 10:18). Той падна от небесата, докато небето е жилище и обиталище на Ангелите. Защото, макар Ангелите да са безплътни духове, те все пак са ограничени и намиращи се на място – подобно на нашия ум. Само Божеството е безпределно, неизобразимо, неограничено и не принадлежи на никакво място.
И тъй, лукавият застана сред Ангелите не по място и не в ангелски строй, а чрез своята горделива надменност и богопротивен ум. Той не може да премине отвъд въздушната област, понеже е осъден да бъде винаги долу – на земята и в ада. Стоеше там самонадеяно, хвалейки се и дързостно въставаше против Бога, Който го бе създал и направил безсмъртен. Също така завистливо се изправяше срещу Йов, Божия служител, и с всички сили се стараеше да покаже за лъжливо Божието свидетелство за него.
Но по Божие допущение на този демон бе дадено пространство да прояви своята злоба – за изпитание и усъвършенстване на блажения Йов. За да не може лукавият да казва, че праведникът не е бил изпитан и че неговата праведност не е доказана чрез опит и дело. Защото общият враг няма власт да върши нищо против творенията, освен когато това е по Божие благоволение и позволение, или по Божие снизхождение, както се учим от всички части на Писанието.
Това накратко относно третия въпрос.
Източник: Συμεών Θεσσαλονίκης. Τα Άπαντα. Μέρος Τέταρτο. Αποκρίσεις σε κάποιες ερωτήσεις. ΡΗΓΟΠΟΥΛΟΥ, 1980.
Превод: З. Каравълчева