От Матея свето Евангелие – глава 15

1.
Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:
2.
защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
3.
А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
4.
Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".
5.
А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, -
6.
той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
7.
Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
8.
"тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
9.
ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки".
10.
И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:
11.
не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
12.
Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
13.
А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
14.
оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
15.
А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
16.
Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
17.
Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
18.
А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
19.
защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
20.
това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
21.
И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
22.
И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23.
Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
24.
А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
25.
Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
26.
А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
27.
Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
28.
Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.
29.
Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30.
И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
31.
тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
32.
А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
33.
И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34.
Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35.
Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36.
И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа.
37.
И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38.
А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39.
И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.