А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
Отецът се радва, защото синът „беше изгубен и се намери, беше мъртъв и оживя“ (Лука 15:24). Изгубва се онзи, който е съществувал; защото не може да се изгуби онзи, когото не го е имало. И тъй, вече няма езичници, има християнин, според казаното по-горе, защото „Бог избра което е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо“ (1 Кор. 1:28).
И накрая, тук под един представител (сина) може да се разбира целият човешки род. Съществуваше Адам, и в него бяхме всички ние. Погина Адам, и в него всички погинаха.
И макар че синът вижда тази доброта, все още не се смята достоен да бъде наречен син, но Отец му дава отново белезите на синовството. Тоест, облича го в първата одежда на кръщението, от която беше лишен чрез личните си грехове, защото покаянието стана за него второ кръщение. Запечатва ръката му с пръстен, за да бъде недостъпен за демоните, разпознаван отдалеч. Подготвя му обувки за пътя на послушанието, правейки го отново пътешественик към спасението. Дава му право на тайнствената и духовна храна и го прави Свой сътрапезник на тази вечеря.
„Пръстен“ и „обувки“ – знаците на свободния човек (робите ходили боси). Това означавало, че върналият се син отново станал член на бащиния дом.
Няма посочени паралелни места.
Св. Петър Хрисолог (ок. 380 - 450)
„И дайте пръстен на ръката му“. Бащината любов не се задоволява само да прости вината на сина; тя се стреми да му върне и предишните почести. <…> Колко беден се върна онзи, който си беше тръгнал богат! От цялото имущество не му бяха останали дори обувки на нозете.
„И дайте… обувки на нозете му“, за да не бъдат посрамени от голота дори нозете му и за да се върне, вече обут, към предишния си живот.