От Лука свето Евангелие – глава 16 – стих 13

Думата „мамона“ се превежда от еврейски като „богатство“, откъдето и в пуническия език така се нарича печалбата. Какво тогава да правим? Какво заповядва Господ? „Придобивайте си приятели с неправедното богатство, та когато обеднеете, да ви приемат във вечните жилища“ (Лука 16:9).

Това лесно може да се разбере така: трябва да даваме милостиня, да споделяме с нуждаещите се, защото чрез тях получава Христос. Ето какво казва Той: „Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). И още на друго място казва: „Който напои едного от тия малките само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10:42).

Разбираме, че трябва да даваме милостиня и да не подбираме прекалено кому да дадем, защото не можем да изследваме сърцата. А когато даваш на всички, тогава ще достигнеш и до най-малките, които имат нужда. Ти си гостолюбив, приготвяш дома си за пътници. Нека тогава бъде допуснат и недостойният, за да не бъде изключен достойният. Защото ти не можеш да съдиш и да изпитваш сърцата. (Проповеди)

От верността в употребата на земните богатства Христос преминава към въпроса за изключителното служене на Бога, което е несъвместимо със служенето на Мамона. Вижте Матей 6:24, където това изречение се повтаря.

В притчата за неправедния управител Христос, който в това поучение има предвид преди всичко митарите, учи и всички грешници като цяло как да постигнат спасение и вечно блаженство. В това се състои тайнственият смисъл на притчата. Богатият човек е Бог. Неправедният стопанин е грешник, който дълго време безгрижно пилее Божиите дарове, докато Бог не го извика на отчет чрез някакви застрашителни знамения (болест, нещастие). Ако грешникът все още не е изгубил здравия си разум, той се покайва, точно както домоуправителят прощава на длъжниците на господаря си каквито и дългове да е смятал, че му дължат. 

Няма смисъл да се впускаме в подробни алегорични обяснения на тази притча, защото тук ще трябва да се ръководим само от напълно случайни съвпадения и да прибягваме до условности: както всяка друга притча, притчата за неправедния домоуправител съдържа освен основната идея и допълнителни особености, които не се нуждаят от обяснение.