Отци мои, братя и чеда мои, отново предстои предпразнична катехизация, защото след празника на Рождеството на Христос стигнахме до деня на Богоявлението, без тя да има особено стойност – не говоря за божествените празници (защото те са дело на светците и мъдрите в Бога), а за моето скромно припомняне [на празника]. Въпреки това, трябва и сега да ви предложа това, което мога.
Преди това говорихме за Рождеството на Христос, че „Христос се яви въплътен, появи се в света“ (срв. 1 Тим. 3:16) и че „дойде при своите, макар че не всички от своите Го приеха“ (срв. Йоан 1:10–11). Ние обаче, които Го приехме (след като с очите на вярата Го видяхме да се ражда в пещера по девствен и непостижим начин, както предсказаха пророците), Му се поклонихме духовно и истински (Йоан 4:24), и заедно с ангелите възпявахме с химни Неговото благоволение. Получихме „правото да станем Божии чеда“ (Йоан 1:12), както възвестява божественият евангелист, като свалихме покривалата на страстите на плътта и кръвта, за да видим Неговите свети Богоявления и да се облечем в тях по мистичен начин.
Словото отива към гласа в пустинята (защото е дошло времето за зрялост). Дотук, в продължение на тридесет години, той се подчиняваше човешки на родителите Си, показвайки ни послушание, което разбирай както искаш – било то естествено или духовно. Женихът отива при своя приятел, Господарят – при слугата, въплътеният Бог – при безплътния ангел. Защото и Йоан излиза вече от пустинята, където пребиваваше, воден от Бога и учейки се от Отца, за да подготви пътищата на Господа, да направи прави Неговите пътеки (Мат. 3:3; Марк 1:3; Лука 3:4) и да подготви избрания Божи народ (Тит. 2:14).
Когато всичко това стана чрез кръщението на покаянието, Йоан среща Господа да идва, и възкликва: „Ето Агнецът Божий, който взима върху Си греховете на света“ (Йоан 1:29). Иска от него Христос да Го кръсти. Йоан е обзет от изумление. Господ настоява да Му се подчини. Отказва слугата и не приема да извърши това, което подобава на Бога.
Как си представяш Предтечата, изправен между две страсти: едната го подтиква да се подчини, а другата го кара да осъзнае своето недостойноство? Понеже, естествено, той размишляваше и казваше: „Как да поема ролята на свещеноизвършител аз, малкият и непосветеният, и да посветя Тебе, съвършения Бог? Как да докосна главата на Онзи, Който наклони небесата и слезе (2 Цар. 22:10; Пс. 17:10), Който измерва планините с теглилка и цялата земя с лакътя си? (Ис. 40:12). Как да вляза във водите и да видя гол безграничния, който покрива небето с облаци? (Пс. 146:8).“
Но Христос му казва: „Така трябва да изпълним всяка правда“ (Мат. 3:15). Колко голямо снизхождение! Тогава Йоан сваля дрехата си, влиза във водата, кръщава Господа, и както казва псалмопевецът Давид: „Морето видя и побягна, Йордан се върна назад“ (Пс. 114:3). И Духът слезе във вид на гълъб, а гласът на Отца свидетелстваше: „Този е моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:16–17). След това Христос излиза от водата, просветител и спасител на нашите души.
О, блажена ръка, която докосна главата, чрез която бе провъзгласен главата на всички пророци! О, длан, която задържа главата на Този, Който не може да бъде вместен от небето и земята! О, свещенико, ръкоположен от Бога, превъзхождащ всички свещеници, който се удостои да кръстиш въплътения Бог! Светлината изгря (Мат. 4:16), когато Слънцето на правдата (Малах. 4:2) изгря от водата в онзи ден, и умствено и сетивно се радваше и ликуваше Галилея на езичниците и всички околности на Йордан (Ис. 9:1–2; Мат. 4:14–16), или по-добре да кажем – цялата вселена.
Заедно с това, нека и ние прославим Бога, да се просветим със светлината на знанието (Осия 10:12) и мислено да се пренесем при Йордан, да видим великата светлина – нашия кръщаващ се Христос, да целунем неизразимите Му следи във водите и никога повече да не се връщаме в тъмнината на греха. Нека бъдем с Него и да вървим с Него, като станем Негови добри последователи, и преди това – нека бъдем кръстени заедно с Него.
Защото е възможно всекидневно да се кръщаваме, ако искаме – говоря за кръщението със сълзи, което е истински очистващо и винаги просветляващо. Водите имаме по природа, имаме и наш Йордан, просветлявани от струите на умилението. Нека Го следваме всекидневно. Ако се изкачва на планина, нека се изкачим и ние. Ако се подлага на изкушения от дявола, за да победи изкусителя, нека и ние се подложим на малки изпитания, за да останем непокътнати във вечността.
Ако Той пости като човек четиридесет дни, нека постим с Него ежедневно, за да се наслаждаваме на небесните блага вечно. Нито Христос се прелъсти от гледката на всички царства на земята, които му показа Сатаната. Нека и ние да не се очароваме от земните радости, красоти и измами, нито да падабе и се покланяме пред Серапис (египетско божество на подземния свят, бел. р).
Не се подлъга нашият Христос и да каже камъните да станат хлябове (Мат. 4:4). Нито пък ние, когато драконът ни подтиква да изречем в сърцето или с езика си лукави неща, но да казваме, както каза Бог: „Махни се от мен, сатана“ (Мат. 4:10).“
Ако така му се противопоставим и действаме така, дяволът ще си отиде и ще изчезне, или по-точно ще бъде унищожен, а ангели ще ни служат, и ще бъдем приети от Христос, ще се наредим сред Неговите ученици и чрез безстрастието ще станем сияйни, като съвършени светила в света, с помощта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото принадлежи славата и силата, сега и винаги и вовеки веков. Амин.
Катехизаторски слова, слово 27: За празника на светите Богоявления