Книга Притчи Соломонови – глава 19

1.
По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.
2.
Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.
3.
Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.
4.
Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.
5.
Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.
6.
Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.
7.
Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но - и това няма.
8.
Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.
9.
Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.
10.
На глупец не прилича разкош, още повече на роб - да господарува над князе.
11.
Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.
12.
Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му - като роса по трева.
13.
Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.
14.
Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена - от Господа.
15.
Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.
16.
Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
17.
Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
18.
Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
19.
Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
20.
Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
21.
В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
22.
Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
23.
Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
24.
Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
25.
Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
26.
Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.
27.
Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.
28.
Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.
29.
Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.