Чудото с умножаването на хлябовете принадлежи към една по-широка повествователна единица (шеста глава), в която чрез две чудеса и една беседа Иисус разкрива Себе Си в Галилея, а също така се описва реакцията на юдеите и учениците към това самооткриване. Тази повествователна единица съдържа четири части: (а) разказът за умножаването на хлябовете (6:1–15), (б) разказът за ходенето на Иисус по морето (6:16–21), (в) голямата беседа за хляба на живота (6:22–59), (г) описанието на реакцията на учениците (6:60–71)[1]. В раМарките на тази по-широка повествователна структура се поставят няколко основни теми: (а) Иисус дарява живот по един суверенен, но и парадоксален начин (сотириологично ниво); (б) Иисус може да дарява живот, защото Сам Той като божествено лице е самият живот (христологично ниво); (в) както учениците, така и юдеите като цяло

Този разказ се отнася до първото от знаменията на Иисус, които са подробно представени в Евангелието според Йоан. Три дни след призоваването на Натанаил Иисус отива на една сватба в Кана Галилейска, където вече се намирала майка Му. Когато свършва виното, майката на Иисус индиректно Го моли да се намеси, показвайки по този начин, че познава истинската Му идентичност. Иисус в крайна сметка изпълнява молбата ѝ, въпреки че първоначално се дистанцира, казвайки, че още не е дошъл часът на Неговото явно явяване. По Негова заповед слугите напълват шест големи каменни делви с вода, която с Неговата сила се превръща във вино. Архитриклинът (в бълг. превод: „старият сват“, а всъщност лицето, което отговаря за организацията на целия пир, бел. пр.) упреква младоженеца, мислейки, че това по-добро вино е било запазено до този

Православното богословие често се отъждествява с богословието на отците на Църквата, особено на гръкоезичните отци на Църквата от първото хилядолетие. Това обаче е погрешно схващане, което може да се наблюдава не само в неправославни среди, но дори и сред православните християни.[1] Преди да разгледаме как отците на Църквата са подхождали към Библията и как техните текстове могат да допринесат за нашите библейски подходи днес, искаме да изясним връзката между православното богословие и богословието на отците на Църквата и, разбира се, да определим какво изобщо се разбира под термина "отци на Църквата". Православното богословие и отците на Църквата Православното богословие е богословието на Православната църква. От богословска гледна точка е неправилно Православната църква да се разделя на отделни