Откровение на св. Йоана Богослова – глава 4

1.
След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.
2.
И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой;
3.
Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.
4.
Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.
5.
И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове;
6.
и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола - четири животни, отпред и отзад пълни с очи:
7.
първото животно приличаше на лъв, второто животно - на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.
8.
И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи, и без почивка денем и нощем възклицаваха: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде.
9.
А когато животните въздаваха слава, чест и благодарност на Седналия на престола, на Живеещия вовеки веков,
10.
двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:
11.
достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено.