Книга Притчи Соломонови - глава 16 - Словото стана плът

Книга Притчи Соломонови – глава 16

Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.

Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.

Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.

Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.

Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)

С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.

Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.

По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.

Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.

Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.

Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.

Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.

Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.

В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.

Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.

Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.

Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост.

По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.

Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.

Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.

Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.

Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.

Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.

Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.

Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън.

Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.

Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;

замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).

Седина в пътя на правдата е венец на слава.

Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.

Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.