Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 11 – стих 5

Изборът на благодатта не е произволен, но е дар, който се дава на смирените. Както при Илия, така и сега Бог запазва остатък — не за да се гордеят, че са избрани, а за да благодарят, че са пощадени чрез милостта Му.

Conlationes, беседа 13

Не делата, а благодатта прави човека част от избрания остатък. Бог е Този, Който избира, за да покаже милост. Остатъкът е по благодат, а не по заслуга. Това е тайна на Божието домостроителство, което не се подчинява на човешки заслуги, а на волята на Милосърдния.

(De praedestinatione sanctorum, гл. 17)

Апостолът отново използва примера с Илия, за да докаже, че Бог не отхвърля напълно Своя народ. Така и сега – макар мнозина да са отпаднали, Бог е запазил „остатък“, тоест вярващи евреи, които са приели Христа. И това не се дължи на тяхната добродетел, а на благодатта, защото те са избрани по Божие благоволение, а не чрез дела.

„по избор на благодатта.“ Апостолът има предвид новия, току-що осъществен благодатен избор — тоест, Божия призив към Христос на част от юдеите.

Според Цан, по онова време числото на християните от юдеите било не по-малко от 70 хиляди (ср. Migne, 116 col. 934 rulta milia Judacorum).